Еуфорията около протестите в Киев отдавна отмина и украинците започнаха да се питат какво става. Защо не влизаме в НАТО и ЕС? Къде са западните ни партньори? Защо визите не падат? И защо на войната с Русия не се слага край?
Колкото и грубо да звучи, това безвремие според мен ще продължава още дълго. Защото тази война, която се води в Украйна, не е за самата Украйна. Тя е война на два взаимноизключващи се свята - на демократичния запад и на меките диктатури на изток. Сблъсък на цивилизации и различни култури. А изкупителната жертва в този момент е Украйна.
Драмата на украинския народ е в това, че Русия не е готова да изпусне Украйна от своята прегръдка, а Западът не е готов да я приеме в своите политически и военни структури.
Или най-просто казано - това е процес на взаимно разочарование. От една страна, стоят надеждите на 46 млн. украинци, които искат по възможно най-бързия начин да станат членове на ЕС и НАТО, а от друга - Брюксел, който иска да види реални икономически и политически реформи преди окончателно да отвори вратите си. В Брюксел може и да имат известно право, но украинците вече усещат, че спрямо тях се прилага двоен стандарт и са видимо разочаровани.
През октомври 1998 г. отношенията между Украйна и ЕС са определени като едно "стратегическо и уникално партньорство", но това не води да съществени промени.
През 2002 г. комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген казва, че "една европейска перспектива" за Украйна не означава непременно придобиване на членство в рамките на следващите 10 - 20 г. 13 години по-късно Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС вече е подписано, но разочарованието сред местното население постоянно расте. Украинците си представяха пътя към ЕС много по-кратък и по-безпроблемен.
От своя страна Брюксел също е разочарован заради недостатъчните промени, които очакваше да се случат в Украйна, като приватизация, консолидация на банковия сектор, съдебна реформа. Самите украинци също са разочаровани, че президентът и правителството не успяват да се справят с корупцията. Те все още обвързват властта с олигархията. Убедени са и че голяма част от финансовите помощи за страната отиват в частни сметки.
В момента Украйна е една силно задлъжняла страна, в която на всичкото отгоре се водят военни действия. Перспективата за членство в ЕС не изглежда близка, а без мир и стабилност няма как в страната да дойдат чужди инвеститори. И това е поредното разочарование. От една страна, украинците разчитат на Запада да им помогне да разрешат конфликта с Русия, от друга страна, Западът не знае как да се справи с Путин и се надява, че Украйна ще е готова на по-големи отстъпки при преговорите с руснаците.
Няма съмнение, че ЕС осъжда руската агресия в Украйна. И той, и НАТО обаче не желаят да се намесват в този конфликт, който Русия нарича регионален, а той всъщност е цивилизационен.
Като изключим санкциите спрямо Русия, във Вашингтон са твърде предпазливи в изказванията си по отношение на Путин. Още през 1991 година президентът Джордж Буш-старши каза пред украинския парламент, че не бива да изпадат в самоубийствен национализъм, но те не го разбраха.
Истината е, че САЩ и тогава, и сега нямат интерес от дестабилизиране на региона. Това е интересът на Русия, която всячески се съпротивлява срещу нарастващото влияние на Запада в тази част от Европа. За да не дразнят Путин, от НАТО едва ли някога ще поканят Украйна за член. А това е наложително, защото е задължителна стъпка към членството в ЕС.
И САЩ и ЕС обаче много добре разбират, че ако Украйна беше член на НАТО, при този конфликт трябваше да се намесят, а това не влиза в техните планове. Още един повод за разочарование от страна на украинците, защото с прибалтийските републики Западът не действаше така предпазливо.
Според някои анализатори Кремъл се бори със САЩ на украинска територия. Затова и въпросите на "войната и мира" трябва да бъдат решавани именно с американците. Те обаче нямат верен ход спрямо Путин и затова се дистанцират. Дистанцира се и ЕС, който трудно удържа единна позиция на всичките 28 държави членки.
Така последиците са взаимно разочарование и хиляди избити. Освен това остава и горчивото усещане на хората от тези географски ширини, че не те решават съдбата си. А че някакви хора, спрямо своите икономически и политически интереси, ги подреждат по световната карта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
