За свободата и наденицита

Вместо да се караме с Македония, по-добре заедно да погледнем към европейско бъдеще

За свободата и наденицита | StandartNews.com

Не вървят българо-македонските отношения (или односи, както се казва на "конституционниот" език в Скопие). В Кюстендил половината кабинети на двете страни се срещаха без вратовръзки, какъвто бе форматът. И пак не се разбраха.

Въпросните отношения вече 21 години приличат на тези между ревнива и строга майка и току-що напуснал родния дом тийнейджър, който съзнателно дразни родителката си в желанието си да демонстрира независимост.

"Нищо общо не искам да имам с мама, тя само ме тормози и не зачита мъжката ми самостоятелност!" Въпреки че България първа призна независимостта на републиката край Вардар. И като всеки бунтуващ се юноша, желаещ да защити своето неукрепнало още лично достойнство, Македония започна да отрича каквато и да е връзка с България. Което обаче не й пречи да присвоява всичко, което й отърва в исторически план. Така, както всяко дете, когато му изнася, не пропуска да спомене фамилията си. Като се почне от братята Кирил и Методий и ученика им Климент Охридски, мине се през цар Самуил, Паисий Хилендарски, всички войводи от ВМРО (с изключение на Христо Чернопеев, защото е от Ловешко), та се стигне до Никола Вапцаров. Но иначе не признава коя е майка му. Защото само така може да се тълкува упоритият отказ от македонска страна да се подпише договор за приятелство и добросъседство между двете страни. И не ще да признаваме заедно всички тези светли личности и събития от общата ни история. Като например предстоящата 110-годишнина от Илинденското въстание.

В целия този домашен скандал обаче има и една друга страна. Както гласи една реклама - въпросът не опира само до свободата, а и до наденицата.

Освен историята между България и Македония има и съвсем съвременни проблеми от чисто икономическо естество. И за сертификатите за зарзавата, и за митническите тарифи, и за съвместни инвестиционни проекти в съседските общини. Слава Богу, че двете страни поне се разбраха да искат пари от Брюксел за довършването на железопътната връзка между София и Скопие. Която като идеен проект е от... 1872 г.

Но за всичко друго македонският тийнейджър упорито не ще да се помири с майка си. Без да си дава сметка, че ако продължава така, тя няма да го пусне в кръчмата при възрастните хора. В случая това е Европейският съюз, който може да даде много пари за "наденица". Впрочем, въпросният колбас отдавна е известен в България именно като македонска. И наистина е безсмислено заради езикови и исторически спорове да не си хапваме за европейска сметка.

Рехавият антимакедонски митинг в Кюстендил на българското ВМРО против управляващото в Скопие македонско ВМРО показа, че българското общество вече не се вторачва чак толкова в миналото. Или поне е готово да прояви толерантност и компромис. Дано по-скоро и край Вардар да узреят за подобно мислене. Няма какво да делим - нито минало, нито настояще, нито бъдеще.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай