"Отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик - далеч от родина, и боси, и голи, в край чужди събрани, в порутен бордей". Така големият поет Пейо Яворов описа страданията на бежанците от геноцида в Османската империя в стихотворението си "Арменци".
По-малко от век по-късно България попадна на пътя на други клетници, подгонени от ужасите на войната - сирийците.
Днешният обществен дебат за изгнаниците от кланетата, извършени от Башар Асад и от джихадистите в Сирия, се отличава коренно от топлината и милосърдието, с което са посрещнати тогава арменците. Оня ден жена от бежанския център в "Овча купел" почина, без да успее да получи лекарска помощ. Медиите започнаха да бълват ужасяващи истории за кражби, проституция и зулуми, приписвани на пришълците. Минувачите в района на Халите не смеят да замръкнат и се страхуват от пришълците, които в последните месеци видимо се увеличиха.
Политически партии се надпреварват да изписват рецепти как да се отървем от нашествието и настояват да се затвори границата с Турция. Като че ли единствено държавните институции са запазили известен здрав разум и почнаха да търсят решения. Броят на нелегалните имигранти у нас от началото на 2013 г. вече надхвърли 4 хиляди души и се доближава до критичния праг от пет хиляди, които може да поеме страната ни.
По всичко личи, че хуманитарната криза в Сирия ще продължи и занапред да се влошава, независимо дали САЩ и съюзниците ще нанесат военен удар срещу войските на Асад. Броят на бежанците извън страната вече надхвърли 2 млн., а според прогнозата на ООН може да достигне 3,6 млн. до началото на 2014 г. Турция вече подслони близо половин милион клетници, докато останалите съседи - Ливан и Йордания, затвориха границите си. На този фон повечето наблюдатели са крайно песимистични в прогнозите и вече включват в най-вероятните сценарии разпадане на Ирак, дестабилизация на Ливан и Йордания, ескалация на напрежение в кюрдските райони. Към бежанците от Близкия изток се прибавят и десетки хиляди от Африка - било заради войни, било заради икономическата криза, било заради неудачната "арабска пролет" или заради сушата.
Цялото това човешко море поема по един и същи маршрут - към Турция, а оттам до богатите европейски страни. След като миналата есен Гърция изгради стена на турско-гръцката граница на река Марица, двойно намали нашествието, което през 2010 и 2011-а достигаше до 150 хиляди. В резултат на това се увеличи притокът през нашата граница, с който българските власти все още успяват да се справят.
Родните спецслужби със сигурност следят внимателно ситуацията и са наясно с всички рискове. Вчера бе прието решение да се усили полицейското присъствие в "Овча купел" и по местата в София, където се събират имигрантите. Все още обаче не е ясно какво ще прави държавата, ако потокът се усили. Затварянето на границата с Турция, която е дълга 259 км, изглежда химера без вдигането на ограда, подобна на гръцката по река Марица. Поисканата европейска помощ също едва ли ще пристигне, ако съдим по безхаберието, с което Брюксел се отнася към молещите за подкрепа Гърция и Малта. Именно печалният пример на Атина обаче трябва да бъде пред очите ни при проучването на проблема. Дълго време властите в южната ни съседка се отнасяха с пълно безразличие към цунамито от нелегални имигранти. В резултат на което из Гърция вече шетат най-малко половин милион изгнаници от Азия и Африка без документи. Откакто страната затъна в икономическа криза и политическа нестабилност, отношението към чужденците коренно се промени.
Гърция роди мощната ксенофобска партия - "Златна Зора", която наскоро излезе с откровен призив: "Махайте се или ще ви изколим". "Златната Зора" не само че спечели 18 депутатски места, но и създаде свои паравоенни отряди, които провеждат побоища и линч над имигрантите с негласната подкрепа на полицията. Оня ден убийството на рапъра антифашист Павлос Фисас изправи страната пред мащабни граждански сблъсъци, които заплашват да прелеят в кървави размирици и да потопят страната в хаос. В същото време Европа остава глуха към молбите на Атина да поеме част от бремето и да приюти бежанци. Брюксел само отпуска помощи за строеж на центрове затвори за бежанци, за стени и видеонаблюдение. Богатите страни от ЕС на практика изолираха Гърция и тя само формално е в Шенген и се стремят с всички сили да не допуснат клетници на своя територия.
Гръцкият пейзаж показва, че България трябва сама да изработи своя стратегия за справянето с бежанската вълна. Например да реши дали да не построи стена по границата с Турция, която въпреки високата цена ще може да ни избави от цунамито, в случай че се реализира най-злокобният сценарий в Близкия изток.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
