Преди година, когато излязоха резултатите от изпитите след седми клас, посетих училището в столичния квартал "Филиповци", записало своеобразен рекорд от най-ниски оценки. Двойките по български бяха почти колкото учениците, математиката бе горе-долу на същото дередже. Спомних си за тях, когато просветният министър проф. Анелия Клисарова лансира идеята заплатите на учителите да се определят на базата на резултатите, които учениците им постигат. Замисълът е децата да бъдат оценявани "на входа" - тоест в четвърти клас, и "на изхода" - в края на прогимназиалния период. След време, дай Боже, и в края на гимназията. Ако, разбира се, я завършат.
Проблемът е в това, че учителите в така наречените "елитни" училища и в школата като "Филиповци" далеч не вършат една и съща работа. По-точно - те пребивават в две паралелно съществуващи образователни системи, които почти не се пресичат. В гетото основната задача на даскала е не да преподава, а да вкара децата в класната стая. Като за целта моли, примамва с кифли, заплашва с отнемане на "детските", които са основният поминък на цели семейства. Така той на практика няма време да преподава. Да не говорим, че половината от учебния час отива да преведе на разбираем за децата език онова, което за учениците в други училища е даденост. Той трябва да събуди за знанието сетивата на една общност, която рядко излиза от своите затворени очертания, а познанията й за света се изчерпват с гледането на сериали. Родителите там спират децата си от училище на определена възраст, за да чистят у дома и да гледат братя и сестри. В много от случаите те са деца на вече второ и трето поколение безработни, които се препитават по програми за временна заетост и с ровене в кофите за боклук.
В същото време в така наречените "елитни" училища, а и не само там, много от децата се радват на лукса да бъдат обучавани в две образователни системи. На държавното училище и на частните уроци. Онова, което преподавателят в класната стая не е успял да разясни, обикновено се доучва с частни учители и в частни учебни школи. Така на практика системата ще измерва на входа и изхода на училището работата не на учителя в държавното училище, а плода на съвместните усилия на няколко преподаватели. Онези, които получават заплата за това, и даскалите "в сянка". Мисля, че и образователните чиновници си дават сметка за това. Така че въвеждането на коефициенти, по които да се индексира учителската заплата според резултатите на децата, може да ощети едните и сериозно да надцени другите учители. Самата идея безспорно е много хубава, но паралелно с нея би трябвало да бъде направен сериозен анализ на образователната система, на това какво носи тя на децата от различните социални групи и с какво ги ощетява. Иначе механичното добавяне на "надбавки" за преподавател в труден район или във "водещо" училище може да стане причина за още по-голямо неравенство сред учителското съсловие. И сериозно да демотивира онези учители, чиито усилия ще останат недооценени от въпросната система. Дори и да не става дума за фундаментална разлика в доходите. И без това досега системата безуспешно се опитва да ги подреди в полуказармена йерархия, измисляйки им дръжности като "младши", "старши" и "главен", за да създаде условия за ненужно боричкане за измислени титли и за няколко лева повече. Защото тъжното е, че каквито и коефициенти на финансиране да измислим, парите, които ще получава един учител, ще си останат мизерни. Което е и една от основните причини в училище да влизат все повече млади хора, които не обичат нито децата, нито предмета си, нито ги е еня за онова бъдеще, чиито хоризонти трябва да очертаят пред малчуганите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
