Терорът и бежанците ще променят Европа

Терорът и бежанците ще променят Европа | StandartNews.com

Оланд е бил голямата мишена при атентатите в петък, 13-и

Преди 10 месеца имаше атентат срещу сатиричното издание "Шарли Ебдо" в Париж. Тогава пак правихме анализи, коментари и прогнози, включително и за идентичността на терористите.Има много сходни елементи, но и отличителни разлики между тогавашния атентат и терора от петък, 13-и. Все още не е ясно колко са били реалните извършители на последния атентат. Според френската полиция те са 8, а според белгийската и някои западни служби - 20. При "Шарли Ебдо" бяха атакувани 2 позиции, докато сега бяха 5, тоест два пъти повече. По отношение на мишените преди 10 месеца атентатът бе удар срещу свободата на словото, реакция срещу публикуването на карикатурите на пророка Мохамед. Докато сега имаме чувствително по-широк обсег. Става дума за атентат срещу френската държавност, външната политика на Република Франция, и срещу френския президент Франсоа Оланд. Тезата, че атаката е била насочена лично срещу него се подкрепя от логиката на подбора на мишените. Стадионът, на който се намира Оланд в петък вечер, е изолирана мишена. Нещо повече, атаките не започват по едно и също време по петте мишени. Идеята е била полицията да бъде изтеглена към другите мишени. Така че има логика, че Оланд е бил голямата мишена. Това е

нападение срещу политиката, която Франция води от 4 г. насам

Що се отнася до идентичността, няма как да има големи различия. Става въпрос за французи второ поколение, каквито бяха и братята Куаши. Белгийската ядка е нов компонент. Белгия се превръща в тюл за терористичните действия на джихадистите във Франция. При "Шарли Ебдо" изпълнителите бяха по-скоро симпатизанти на "Ислямска държава". Докато сега те са хора, които очевидно са получили инструкции от ИД и това се доказа. Буквално дни преди атентатите арабско правителство е уведомило своите партньори, включително и Франция, че "Ислямска държава" е дала инструкции да бъдат извършени атентати срещу държави, които нанасят удари срещу позициите на ИД в Сирия и Ирак.

Много е важно да се каже, че Франция в никакъв случай няма намерение да преразглежда външната си политика. През 2004 г. Испания също бе обект на терористично нападение и тогава испанците изтеглиха контингента си от Ирак. Франция обаче има самочувствието на държава, която наистина има ключова роля в борбата срещу тероризма и няма намерение да преразглежда външнополитическата си позиция по отношение на своята роля в Сирия.

Нямаше как Г-20 да не пренареди темите си и своя дневен ред. По-важното за мен е, че в Турция се проведоха срещи, каквито рядко могат да бъдат направени от лидери, които много силно влияят върху взимането на политически решения. Срещата между Путин и Обама, между саудитския крал и Ердоган, между Обама и Ердоган. Това е висша форма на постоянна дипломация. Този най-висок форум не може едва ли не да излезе с единно решение като магическа пръчка, с което всичко да бъде решено. Но най-важното е, че събитията в Париж привлякоха световното внимание към предизвикателство номер 1 - тероризма. Нека като европейци да не забравяме, че много силно отекоха думите на централата на Еврокомисията, че няма да има промяна по отношение на бежанската политика.

Не съм скептик, но считам, че мерките спрямо тероризма и спрямо бежанците са двете сериозни предизвикателства пред нас като европейци. След "Шарли Ебдо" се направиха различни заседания и стратегия, гласуваха се различни закони на национално ниво и се стигна до създаването на единен европейски център за антитероризъм, предложен от главния координатор по борбата с тероризма към ЕС - белгиеца Жил де Керхов. Белгиец е този, който координира антитероризма, а от неговата родина се оказа ядката, която организира атентатите във Франция. Второто предизвикателство са бежанците, по отношение на които Европа е силно разделена.

Много е ясно разделението между Изтока и Запада

Европа буксува, но не споделям тезата, че ЕС едва ли не ще се разпадне. Доста силни са връзките, които са създадени между страните членки. Те са по-силни от което и да е предизвикателство. Трябва обаче много ясно да си зададем въпроса: "Какъв ЕС искаме?". Очевидно така поставена система на функциониране на съюза - с ясно изразен политически център, състоящ се от Франция, която играе ролята на политически лидер, Германия като икономически лидер и доста ясно изразена периферия, трудно би могла да функционира. Нужни са някакви много силни реформи, за да се превърне в по-ясен политически субект.
България трябва да регионализира европейската си политика. Твърде много са страните членки на ЕС и всяка от тях чете един и същи факт по различен начин. Затова ние трябва да намерим сред тях тези, които са най-близко до позицията ни. Това вече сториха Полша, Унгария, Чехия. Ние трябва да направим нашия прочит и много силно да координираме действията ни с Румъния.

Българското правителство трябва да заеме средна позиция по отношение на мерките за сигурност. В никакъв случай не може да се превърнем в разграден двор, но в никакъв случай не трябва да се превишават и правомощията.
Политиката по отношение на бежанците ще премине в няколко посоки. Ще има съвсем логично избуяване на крайно десните ксенофобски тенденции. Може би затягане на границите. Втората тенденция се дължи пряко на бежанския проблем - отслабеното значение на Шенген. Шенген е едно от големите достижения на ЕС. Ако подобно нещо бъде изгубено, обикновените хора и страните, които не са негови членове, бихме пострадали. Как и по какъв начин тези тенденции ще бъдат мотивирани от ЕК, предстои да видим.

Записа Михаела Благоева

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай