Тефтерчето не е това, което беше. Някога народът благоговееше пред личните бележници на Левски и Ботев, където те описваха както харчовете за революцията, така и своите копнежи и съмнения, стихове и възвания. Сега в началото на ХХI век стоим омерзени пред тефтерчетата на "героите на нашето време" Красьо Черничкия и Филип Златанов, чиито интимни записки бяха разкрити вчера.
"Този да се удари", "онзи да се оправи", "преписката срещу еди кой си да се забави". Тези умилителни извадки от личния дневник на обвиняемия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов са показателни за тинята, в която сме затънали. Държавните обвинители са установили, че шефът на ключовата комисия е изпълнявал странни нареждания, манипулирал е данни и е крил от компетентните органи резултати от проверките.
Изцепките на Златанов без съмнение ще захранят с пикантерии медиите за няколко седмици напред. Остават подозрения и доколко е оправдано изнасянето на записките му (които са следствена тайна), преди да е направена графологична експертиза и да са установени със сигурност лицата, които се споменават само с инициали като И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б.
Съществува риск
доказателствата да бъдат компрометирани
далеч преди представянето им пред съда, а забърканите в аферата да успеят старателно да заметат следите си. По-тревожното е, че лъсват интимните механизми на работа на важни държавни институции, призвани да охраняват реда и законността. От изнесеното става ясно, че Златаров е бил нещо като "момче за мокри поръчки" на бившите управляващи. И че е взимал решения според това, откъде са му звъннали и дали проверяваният висш чиновник има силни позиции в ГЕРБ или пък е изпаднал в немилост. Разкритията идват тъкмо навреме, когато десетки хиляди по площадите протестират именно срещу задкулисието и употребата на държавните институции за обслужване на лични, партийни и корпоративни интереси. В случая глупостта на шефа на Комисията за конфликт на интереси, който старателно си е записвал заповедите на своите господари, дава възможност да се разплете цялото кълбо от порочни игри.
Очевидно е, че след като ужким независим орган с мощни правомощия за проверки е вършил откровени престъпления, имаме системен проблем в администрацията на най-високо ниво. И проблемът е, че
институциите са фасадни и декоративни,
докато реално се командват с телефонни обаждания, вместо да следват буквата на закона.
Записките на Златанов напомнят за телефонното тефтерче на Красьо Черничкия, ловкия лобист, който кадруваше нависоко в съдебната система, и който се измъкна сух от водата въпреки невероятния скандал, който разлюля Висшия съдебен съвет преди три години. В крайна сметка разследването срещу Красьо за търговия с влияние се провали и прокуратурата не можа нищо да докаже.
Да се надяваме, че сегашното разследване също няма да удари на камък и този път държавното обвинение ще успее убедително да "закове" шефа на Комисията за конфликт на интереси. Докато чакаме развръзката, остава надеждата, че авгиевите обори у нас ще започнат да се чистят с решителната помощ на бдителното гражданско общество, което показа нетърпимостта си към мафиотско-клановото управление. В същото време законодателите и всички отговорни лидери трябва да потърсят нови механизми и гаранции как институциите наистина да станат независими, безпристрастни и равно отдалечени от трите власти. Политиците би трябвало да разбират, че упорито режат клона, на който седят, и той вече се крепи на косъм. Без рязко опомняне и координирани усилия за повторно изграждане на държавността страната може да изпадне в перманентна институционална криза, която да ни завърти в спиралата на хаоса и отчаянието, и да отприщи масови анархистични настроения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
