Има нещо гнило в НГДЕК. Това е единственото, което обществото ни научи в последните седмици, когато уволнени учители и директорка се обстрелваха взаимно с компромати в името на "спасението" на Класическата гимназия. Никой не разбра точно какво е "гнилото".
Няма и да разбере. Най-пикантната новина - за сексскандал в училището, се оказа дълбоко невярна, но пък затъмни подробностите около това кой как ръководел училището, кой щял да връща в него академизма и кой - свободата на словото. Ако някой искаше да предизвика дебат за това, той така и не се състоя. Случи се обаче друго - доверието към едно училище падна до критичната граница. Може би дори и под нея. А заедно с него може би падна и остатъкът от доверие към родното ни образование, ако изобщо някога го е имало. Кой родител ще запише детето си там, където "има нещо" - все едно какво. В крайна сметка хората се интересуват от това - дали детето им ще научи нещо в това училище, или ще запълва дефицита си от гражданско образование, като го въвличат в подписки "за" и "против". Дали ще се готви за матура, или ще протестира пред вратите на все едно кое министерство в името на каузи, които така и никой не е дефинирал ясно.
Онова, което държавната немара за образованието не успя да направи за 24 години слободия, си го предизвикаха самите работещи в училището - за добро или за лошо. Жалкото обаче е, че ставащото там наистина трябваше да бъде повод за поставяне на въпроси, които очевидно никой няма да зададе. И те са свързани не само с една конкретна гимназия, а със ситуацията, в която са поставени българските училища като цяло. При това от няколко години - откакто след прословутата учителска стачка в училищата влезе системата на делегираните бюджети. Малко или много тя направи директорите пълновластни феодали в рамките на школото по простата причина, че те са хората, които се разпореждат с парите. Онова, за което говорят уволнените учители /дори ако преувеличават конкретно за НГДЕК/ е повсеместна ситуация - много от преподавателите не смеят да шукнат от страх, че ще загубят макар и нископлатеното си работно място, ако изкажат позиция, обратна на тази на шефа.
Бонуси се раздават не за успехите на класа на изпитите, а за лоялност към директора, и никой дори не смее да се оплаче. А няма и на кого - прословутата система от критерии, по която се определя диференцираното заплащане, се определя от същия този директор. В много от училищата условията се диктуват от кликите около шефовете, а синдикатите са изправени пред избора или да бъдат клакьори в пиеската, или да се опитват да се борят с вятърни мелници. И май много от тях избират първото. Въпросът за свободата на словото в училище отдавна е заприличал на дилемата от известната реклама: "Свободата или саламът?" Е, няма защо да виним учителя, че избира салама. Но можем да виним системата, че го поставя пред подобен избор. Дори и да са правомерно уволнени, поне на теория учителите от Класическата повдигнаха наболелия въпрос, пред който съсловието колективно затваря очи - този за авторитарната зона, в която се превръща българското училище. Мненията по нея не се оборват с компромати - дори и ако те са по-интересни от самата тема за свободата. Компроматите са винаги по-интересни от подобни теми. Но все пак нека не забравяме, че училището, освен да учи, трябва и да възпитава свободни хора. Да не се чудим после защо не го прави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
