Петък,

Страшната сила на Апостола

От: Администратор -
4953
Страшната сила на Апостола
A
A
A

Георги Даскалов,
ekipnews.com

В авторския си прочит на българската история Стефан Цанев разказва за съдбата на едно от най-великите стихотворения в българската поезия. "Обесването на Васил Левски" от Христо Ботев. То е публикувано за първи път в "Стенен календар за 1876 година", а същата година, на 12 август, два месеца след смъртта на поета във Врачанския балкан, е отпечатано и във вестник "Нова България", последният вестник, редактиран от Ботев.

От "Стенния календар" бройка запазена няма, а в "Нова България" стихотворението изглежда така:

Плачи! Там близо до град София
видях аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него...Със страшна сила
зимата пее свойта зла песен.

По-късно, пише Стефан Цанев, Захарий Стоянов също публикува "Обесването на Васил Левски" в съчиненията на Ботев (през 1888), при което го редактира. Многоточието след "виси на него" е премахнато и така стихотворението добива вида:

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

"Не знам дали Ботев сам, дали Захарий, а най-вероятно поправката е направена в песнопойките, защото, като се пее, музикалната фраза не позволява стихът да се раздели на две и незнайният певец е съединил двете части на стиха, без да подозира, че създава може би най-могъщата, най-абсурдната метафора в нашата поезия", пише Стефан Цанев.
Вече 142 години Апостола виси със страшна сила на бесилото, умивайки лицето на България с Христовоподобната си саможертва.

За Левски много е писано, много е говорено, а тези дни излезе и един филм. Няма да го коментирам, понеже не съм го гледал. Но нищо не може да се сравни с написаното от Ботев. Страшната сила на двамата велики българи се е съединила, достигайки онази форма, която ни се ще да виждаме барем от време на време у съвременните ни политици и държавници.
"За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора", пише Левски в писмо до Иван Кършовски от 20 юни 1871 година.

Това изречение е популярно, но далеч не толкова, колкото е онова от днешния учрежденски фолклор - "Когато говориш с мене, ще мълчиш", често изговаряно от хора, видели се с власт и пари.

Пари Левски не е имал, както впрочем и Ботев, но е имал може би най-силната власт, която е имал някой човек в България. Власт над сърцата и умовете. Не се полакомил да я употреби, освен за отечеството.

След него македонските продължители на делото му също добиха подобна власт, но с изключение на Гоце Делчев, най-близкия до Апостола по дух и провиждане в бъдещето, я изкористиха.

За царе, министри и други по-обикновени властници даже не ми се говори.
Види ми се, Левски е останал в паметта ни и по тази причина.
...ако искаме да бъдем хора.
Дали искаме?


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички