Изваждането на потребителските спорове от арбитражите е в интерес на хората, казва адвокат Михаил Екимджиев
Окончателното приемане на промените в законопроекта към Гражданския процесуален кодекс (ГПК) заслужава адмирации. Похвално е, че в края на своя мандат, освен лобистки текстове, Народното събрание направи и две неща, които са категорично в обществен интерес. Най-значимото от тях е изключването на потребителските спорове от компетентността на арбитражните съдилища. Това е една голяма победа преди всичко на националния омбудсман Мая Манолова, защото тя неуморно се бореше срещу системните злоупотреби, които се извършваха от и чрез такива арбитражни съдилища. Защото в много случаи колекторски фирми, топлофикационни и електроразпределителни дружества си създаваха арбитражи и после чрез тях тормозеха и заробваха финансово своите потребители. Това беше една уникална за България ситуация, при която
се злоупотребяваше точно с най-бедните хора
и потребители, които често пъти нямат нито необходимата правна култура, нито възможност за ангажиране на адвокатска помощ. Много мощно лоби от фирми
използваше либералната регламентация на правомощията на тези арбитражни съдилища, които можеха да решават едва ли не всички спорове. И техните решения само по изключение подлежаха на съдебен контрол. Така че това е един изключително сериозен правозащитен пробив срещу монополите и колекторски фирми.
Знаете ли колко много фирми има, които предоставят системно някакъв вид услуга или някакъв тип доставки и злоупотребяват, като включваха предварително в типовите договори, предлагани от тях, арбитражна клауза и то точно на свързан и създаден от самите тях арбитраж.
Не е за подценяване и другото изменение в ГПК, свързано с максималните размери на юрисконсултските възнаграждения. Това също беше един много сериозен правен, етичен, а и икономически проблем, тъй като заплащането, автоматичното присъждане на юрисконсултските възнаграждения от съдилищата - тук вече говоря и за нормалните съдилища, и за арбитражните,
се беше превърнало в сериозен източник на доходи на много фирми
като топлофикационните дружества например. Т.е. паралелно с основната си дейност, завеждайки стотици, понякога и хиляди дела срещу свои контрагенти, срещу свои клиенти на предлаганата от тях услуга, по всяко едно такова дело, което се печели по принцип много бързо, автоматично бяха начислявани юрисконсултски възнаграждения по 300-400 лв. И в един момент се оказа, че такива дружества като "Топлофикация" и други монополисти, имаха интерес да водят дела срещу свои потребители дори тогава, когато техните вземания бяха погасени по давност или бяха несъбираеми, само и само, за да получат тези юрисконсултски възнаграждения. А принцип в правото е, че разноски за адвокатска и, респективно - юрисконсултска помощ, се присъждат само, когато те реално са направени. В случая с юрисконсултите те не са направени, защото работодателят не плаща нищо допълнително на юрисконсултите, освен тяхното трудово възнаграждение. И заради това се стига до такъв парадокс, че присъжданите от съдилищата юрисконсултски възнаграждения представляват едно неоснователно обогатяване за фирмите, тъй като не отиват при юрисконсултите, които са осъществили процесуално представителство, а във фирмите- работодатели. И това противоречи на принципа за добросъвестност при завеждане на дела, принципите за процесуална икономия. За това, че при решаването на един спор трябва да се търси на първо място доброволно, извънсъдебно решаване. Оказва се, че много фирми, при това монополисти, които предлагат системно такива услуги - преди всичко "Топлофикация", "Електроразпределение" и т.н., воденето на дела срещу техни потребители по досега съществуващата регламентация си
беше едно сериозно доходоносно перо
Този правозащитен пробив е много сериозен и се дължи както на усилията на госпожа Манолова, така и на факта, че беше сезиран с преюридициално запитване от софийски съд Съда на Европейския съюз в Люксембург с тази възможност на юрисконсултите да се присъждат възнаграждения, приравнени на адвокатските. И пред перспективата делото да бъде спечелено много бързо и да се налага държавата да плаща разноските, е добре, че националният парламент извърши превантивно тази промяна, която е и в интерес на хората, и на реалната хармонизация на националното законодателство с европейското право.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
