София. Всяка капка българска кръв е ценна и не бива да я проливаме по паветата. Първо, защото я нямаме в излишък напоследък, и после, защото с всяко пускане на кръв губим частица от онзи устойчив ген, който преведе българите през превратностите на историята и направи така, че все още да ни има. Завчера пред парламента младежи от бунта и полицаи се биха до синьо, без да разберем, за какво точно българи млатят българи. Всъщност и двете страни имат своята кауза - протестите искат промяна на установените в последните години властови модели у нас, хората под пагон пък правят това, което им повеляват законите и конституцията - опитват да пазят обществения ред.
Драмата не е в това, че от двете страни на огражденията има по някой пострадал. Драмата е в смисъла на пролятата кръв. Вероятно няма българин, който да не си е задавал наивния въпрос дали ако Левски, Ботев и Бенковски не бяха станали курбан на борбата за национално освобождение, България нямаше да е друга днес. Както и какво реално се промени, след като пламна варненецът Пламен Горанов. Има крайни мнения и в обратната посока - дали ако нашият преход не бе толкова мирен и бунтарите от 1989-а не бяха постъпили като румънците с фамилия Чаушеску, днес нямаше да живеем по-добре.
Но понеже споменът за мъжа факла от Варна е най-ясен, нека разсъждаваме по въпроса за смисъла от кръвта и саможертвата в новото време. Правителството на Борисов падна тази зима под натиска на уличните протести, в България се проведоха поредните извънредни парламентарни избори, а Варна има нов кмет. И какво от това? Хората са все толкова бедни и обезверени, излъчихме парламент с почти същите главни действащи лица (макар и с друга формула в употребата на властта), а Варна е все толкова мръсна и непривлекателна за чуждите инвеститори. Само Пламен Горанов го няма вече. Енергията на улицата не роди нов политически проект, който да е реална алтернатива на партиите от установеното в последните години статукво.
Същата тенденция се забелязва и днес. В цялото политическо говорене около поредния пик на напрежението пред парламента, а и от лозунгите на бунтарите, не става ясно има ли нацията полезен ход. Според социолозите при избори сега в парламента отново отиват ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", като към групата ще се добавят и десните от Реформаторския блок. Социолозите дават още шансове на Бареков и някой нов проект на националистическа основа. И какво ново ще ни предложат въпросните играчи? След 6 месеца ще имаме правителство под индиго и най-вероятно нова лавина от протести.
Хората трябва да разберат, че правителството както фабриката или автомобила е една система. Няма никакъв злодей или лош човек (каквото и да е неговото име или партийна принадлежност), който нарочно прави така, че в България да се живее зле. В този смисъл е време някой да се заеме с трудната задача да промени системата, ако тя наистина е изчерпана. По този повод един умен човек беше казал: "Да се унищожи една фабрика или едно правителство просто защото са система, означава да се борим със следствията, а не с причините за проблема. Докато обаче се атакуват само следствията, никаква промяна не е възможна. Ако революцията свали правителството на една система, но законите на системата, излъчваща това правителство, останат непокътнати, то тези закони ще се възпроизведат в следващото правителство". Толкова много се приказва за системата. А толкова малко се мисли.
Нека този път, преди да правим избори или да проливаме кръв, да помислим за промяна на системата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
