Пожарът на прехода

Партийният дом лумна в пламъци преди 23 години

Пожарът на прехода | StandartNews.com

Днес, 26 август е 238-ия ден от годината според Григорианския календар. До края й остават 124 дни. Лятото си отива, което е малко тъжно, но идва есента и зимата с неизменното парно, които също имат своя чар и емоции.

На 26 август 1428 година гениалният Микеланджело получава поръчка да изработи своята "Пиета". През 1920 американците гласуват 19-та поправка на конституцията си, която дава право на жените да гласуват. През 1944 година на този ден Париж ликува. В града на любовта победоносно влизат ген. Шарл де Гол и бойците му. За България 26 август също е забележителен. Точно на този ден през 1877 година завършва втората битка за Шипка, а 56 години по-късно цар Борис открива величествения паметник на историческия връх. На 26 август са родени Майка Тереза, големият художник Александър Жендов и незабравимият талант Тодор Колев.

На 26 август се случи още нещо важно. Мнозина от българите го помнят, защото не беше толкова отдавна - през 1990. Тогава небето на София пламна.

Точно преди 23 години мощни огнени езици изпълзяха от най-специалната сграда в държавата - Партийния дом на пъпа на София. Повече от тридесет години точно там е съсредоточена цялата власт. Вътре се решават съдбините на страната, там е и кабинетът на върховния вожд Тодор Живков. Малцина са тези, които знаят какво се крие вътре. Какво има вън обаче се вижда отдалеч: веещото се червено знаме и огромната рубинена петолъчка, подобна на тази, която свети над Кремъл.

На 26 август в късния следобед площадът пред Партийния дом е изпълнен с хора. Встрани са палатките на т. нар. Град на истината. В средата на пушилката пред самата сграда е Пламен Станчев, малко известен млад активист на т. нар. Инициатива за гражданско недоволство. Станчев е безкомпромисен. Твърди, че ще се запали, ако петолъчката, символ на чужда държава, не бъде свалена. Малцина около него го разубеждават. Той се полива с бензин, според някои свидетели това е вода.

Повече от месец преди това на 10 юли започва работа Великото народно събрание. То е доминирано от БСП. Опозицията алармира за фалшификации на изборите. Съмненията за лъжа раждат Града на истината. В първия ден на август тогавашният шеф на СДС Желю Желев става президент на България. На въпросния 26 август 1990 година обаче той не е в София. Предния ден някакъв недоволен вносител на автомобили от Перник запалва стар мерцедес на пъпа на София.

Около 21 часа поетите Радой Ралин и Йосиф Петров са на екрана на единствената тогава телевизия - БНТ. Те зоват президента да се върне и предотврати запалването на Пламен. Това като че ли е сигналът, да започне всичко, което ще се случи после. Хиляди софиянци тръгват към площада пред Партийния дом. Огромно напрежение и енергия се съсредоточават в пространството между Двореца, банката, Мавзолея на Георги Димитров, който все още не е взривен. Тълпата разбива и разграбва близкия павилион за кафе и закуски. Отец Амбарев обявява, че ако Пламен Станчев се запали, същото ще стори и той. После се отказва. Чуват се предупреждения за щурм, ако петолъчката не бъде свалена. Всички обаче знаят, че това е невъзможно. За да се свали огромната звезда, трябва хеликоптер какъвто в момента няма. БСП заявява, че ще го направи при първа възможност - след ден-два. Но в тази изпълнена с напрежение вечер никой не иска да слуша обещания. Десетки хиляди са на улицата. Около 23 часа планираното става. Партийният дом пламва. Гори първият етаж. От съседния ресторант яки мъжаги мъкнат огромни късове месо и салами. Пожарът се разраства. Огнеборците спокойно гледат отстрани. Чакат заповед.

На сутринта огънят е загасен, а Градът на истината - пометен. България се събужда с въпроса: Кои са подпалвачите? Обвинени са 40 души, 700 са свидетелите, 60 - експертите. Материалите по делото са 75 тома. Превозват ги в съда с два микробуса. Кой е причинил пожара обаче така и не става ясно. Поне на съда, въпреки че връща делото цели четири пъти.

Опозицията обвини социалистите. На тях е изгодно да изгорят документите, свързани с престъпната дейност и парите на партията. Посочват и доказателства: Пожарът тръгнал от третия етаж, клечката е драснал някой отвътре. На много места е имало предварително поставени бидони със спирт или бензин. Касите с документи по кабинетите били отворени, а ключовете им оставени на вратите.

Решетките, с които са опасани прозорците на първия етаж, няколко дни преди това са свалени без причина.
Ден след палежа на площада пред Двореца се състоя митинг на социалистите. На масички са поставени стопени телефони и канцеларски машини, изгорели вещи, папки. Каква вандалщина, гневят се симпатизантите на БСП. Площадът пред Мавзолея е в червени знамена. Много сме, силни сме!- скандира множеството. От летището направо на импровизираната трибуна се качва премиерът Андрей Луканов. Тълпата е в екстаз и бурно аплодира словото му. Три месеца по-късно той падна от власт.

Прокълнатият Партиен дом, който много сини активисти искаха да съборят, през 1999 година бе ремонтиран за 40 млн. лева. Отец Христофор Събев прогони мръсните комунистическите духове и закачи син кръст на прозореца на кабинета си на последния етаж. Днес депутати от всички цветове комфортно се подвизават в него. Петолъчката отдавна е свалена и намери пристан в Музея на тоталитарното изкуство. 

 

Само коридорите му са дълги 3 км

Партийният дом е открит през 1954 г. Строен е шест години, като част от нужните пари са събирани между членовете на партията. Площта му е 40 000 кв. м, коридорите пък са дълги общо три километра. В годините на соца нощна охрана не не е позволявала от там пиле да прехвръкне. Богопомазани партийни величия и тежки комунистически чиновници са се подвизавали зад дебелите стени в 94 помещения.

Сега там работят парламентарните комисии. Няколко пъти се повдигаше и идеята Партийният дом да подслони Народното събрание.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай