Популистите вече губят в Европа

Италианците не гласуваха антисистемно, а срещу реформите на Ренци

Популистите вече губят в Европа | StandartNews.com

 

В неделя се състояха гласувания в Австрия и Италия, които обаче не трябва да бъдат разглеждани в пакет. В противен случай има опасност да направим грешни изводи. Има много голяма разлика между двете гласувания. Вотът в Австрия може да се тълкува и като сигнал, че тенденциите се обръщат и че популистите и крайнодесните започват да губят територия. Австрийците всъщност гласуваха повторно – през май разликата между крайнодесния Норберт Хофер и независимия Александер ван дер Белен беше много по-малка. Докато тя е много по-голяма в полза на зеления кандидат, което означава, че крайнодесните са изгубили почва. Причините могат да бъдат търсени и във вътрешноавстрийския дебат. Според мен обаче много голям е оказал вероятно както изборът на Доналд Тръмп, така и референдумът във Великобритания. Той показва колко объркани са британските избиратели и политици и как хвърлят страната в несигурност. Вижда се вече, че потенциалът на крайнодесните и популистите е по-скоро разрушителен, отколкото да предлага някаква нова алтернатива, която не сме виждали и пробвали. Мисля, че

след Брекзит има известно отрезвяване в Европа

Британците са пионерите, които утъпкват пътеката и показват, че популистите не са алтернатива, а хора, които се възползват от една отворена ниша.
Що се отнася до референдума за конституционни реформи в Италия, той беше чисто национален и вътрешнополитически. Той не носи в себе си този заряд за битка „Италия срещу ЕС" или „популисти срещу системни играчи". От друга страна обаче, тъй като премиерът Матео Ренци може би не успя да си изиграе добре картите и заложи себе си, това подхрани популистите. Този референдум дава възможност на движението „Пет звезди" на Бепе Грило за първи път да посегне към властта и управлението. Това, че Ренци подава оставка, съвсем не означава предсрочни избори или поне не скоро. Доста неща трябва да се случат преди това. Едно от най-важните е, че все още няма избирателен закон, на базата на който да се проведат тези избори. Направените миналата година поправки бяха спрямо конституционната реформа, отхвърлена на вота в неделя. Тоест, избирателният закон трябва да се пренапише, а това ще отнеме време. Възможно е да се продължи с нормално правителство. Първите реакции на пазара опровергават доста катастрофичните прогнози отпреди референдума за лош ефект върху еврозоната. Разбира се, потенциал за такъв има, защото Италия има доста наследени проблеми от кризата в банковия сектор. Те няма да бъдат решени нито с предсрочни избори, нито с този референдум и ще продължат да тлеят. Ако несигурността на италианската политическа сцена се завърне и остане както преди, много е възможно банковият сектор да създаде много големи проблеми, които ще се пренесат на ниво еврозона.
Аз не бих се съгласила, че на референдума в Италия трябва да се гледа като на наказателен вот срещу системните партии. Вярно е, че Бепе Грило е противник на традиционните политици, но анализите на вота показват, че това е протестен вот срещу управлението на самия Матео Ренци, а не срещу системните партии по същество. Това беше антиправителствен вот, защото италианският премиер дойде на власт без избори, освен това започна още в самото начало болезнени радикални реформи, безработицата е висока,

последиците от кризата все още се усещат доста силно

Така че гласуването в Италия трудно може да се определи като антисистемно. Вярно е, че Ренци е по-скоро системен играч, но е нов на политическата сцена, реформатор.
След Брекзит, изборите в Австрия и референдума в Италия много ми се иска да мога да кажа, че е възможно традиционните партии да успеят да си върнат част от изгубеното доверие. С времето ще стане ясно, че т.нар. популистки алтернативи са доста кухи и носят повече опасност, отколкото по-добро бъдеще. В Европа предстоят доста избори. За Германия нямам особени притеснения. Във Франция Марин льо Пен продължава да е доста силен фактор, но все още има време, през което другите кандидати да представят по-добра алтернатива. Тепърва ще има още турбуленции в ЕС и в отделни страни, но не смятам, че голямата опасност, която очаквахме веднага след Брекзит, продължава да е толкова голяма. Въпросът, на който трябва да се намери решение, е как наднационалните проблеми да бъдат решавани с наднационални решения, приложими в национален план. Това е големият сблъсък. Имаме проблеми, които са трансгранични, търсят се решения на наднационално ниво, а всъщност хората ги усещат като локални проблеми и искат локални решения. Това отваря ниша за много популистки играчи. В еврозоната ще трябва да продължи надграждането на съюза, тъй като продължава да е слаб. Може да има и разхлабване на връзките в ЕС. Като цяло обаче мисля, че ще се върнем към стабилност през следващите месеци и години.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай