професор Георги Близнашки
Трябва по-спокойно да гледаме на това, което се случва. Гласуването на оставката на правителството е един формален акт. Решението на Народното събрание не може да бъде друго, освен че приема тази оставка. Но тя има важно юридическо значение, защото открива процедурата по чл. 99 от Конституцията, тоест президентът на републиката трябва да започне консултации с парламентарно представените политически сили за излъчване на ново правителство. Добре известно е, че става дума за три опита. Конституцията в това отношение отговаря на българската народопсихология - следва знаменитата поговорка: „Веднъж стомна за вода, втори път"... И при неуспешен трети опит стомната се чупи, тоест не остава нищо друго, освен да се разпусне Народното събрание и да се отиде към нови избори. Но дотолкова, доколкото сме в една особена хипотеза на алинея 7 на чл. 99, тоест остават по-малко от три месеца до края на мандата на действащия президент. Конституцията казва, че той може да назначи евентуално служебно правителство, но не може да разпусне Народното събрание. Логиката на Конституцията е, че не трябва да се допуска период на междуцарствие. Един президент, който си отива, не може да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори, защото може да се стигне до кризисна ситуация, страната да остане без своите политически институции, а това е изключително опасно. Разпускането ще бъде осъществено от новия президент, когато встъпи в длъжност. Ситуацията е до голяма степен парадоксална – той ще положи клетва пред Народното събрание, за да встъпи в длъжност и един от първите му актове впоследствие ще бъде да разпусне същото това Народно събрание и да насрочи датата на новите предсрочни парламентарни избори.
Категоричтно не е необходимо свикване на Велико Народно събрание. България няма традиция на президентско управление, никога не сме били президентска република, та дори по времето на монархията ние сме били парламентарна монархия. Нашият реален социализъм, поне по външната си форма, беше една квазипарламентарна република с едни девиации, разбира се, по класическите норми. Защото, Народното събрание макар и провъзгласено за върховен орган, на практика не функционираше. То се свикваше, както знаем, на няколко сесии през годината. Този президенциализъм, за който говори Георги Първанов, няма нищо общо с българската политическа традиция.
(Пред Фокус, със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
