Каква пица ще ни сервира финансовият министър Владислав Горанов догодина? По-добре ли се справя "Борисов 2" от "Борисов 1"? И безкраен ли ще е преходът в България? На тези въпроси отговори вчера в студиото на bTV бившият финансов министър Симеон Дянков. Днес в Националния археологически музей той ще представи книгата си "След Стената. Преходът в Източна България", която написа заедно с известния шведски икономист Андерс Аслунд.
Бюджет 2016 г. е положителна стъпка спрямо този за 2015 г. и 2014 г., които бяха лоши за България. Той обаче крие 2 опасности, за които тепърва ще се говори в следващите дни. Едната е в системата на транспорта - предложената концесия за летище София, от която се очакват около 600 млн. лв. По принцип стъпката е добра за развитието на летището, но дали толкова пари могат да се вземат толкова бързо от концесията, аз лично се съмнявам. Ако не стане, излиза дефицит. Втората опасност е и най-голямото притеснение за мен от 2 г. - големият дефицит в енергетиката. А това изобщо не се споменава в бюджета. Не виждам никакви стъпки за свиване на този дефицит около от 4,2 млрд. лв. В енергетиката липсват поне 2 млрд. лв. от предишни натрупали се дефицити.
Вдигането на цената на винетките е правилно, но закъсняло решение. Много се инвестира в пътища, а малко в БДЖ и жп транспорт, затова с времето се получава изкривяване и ползваме пътищата повече. Държавата трябва да тръгне към по-балансиран бюджет в тази област, защото се строи много, а трябва и да се пази.
Ние вече сме в дългова спирала. През 2013 г. излязохме с 0.5% бюджетен дефицит и дълг под 16% от БВП. Сега имаме около общ 30% дълг и 2-2.5% дефицит, който е доста висок на фона на европейските дефицити. Този дефицит автоматично води до увеличаване на дълга и обратното. Кабинетът "Борисов" си гарантира спокойствие така, но не може година след година да се гарантира спокойствие, тъй като дългът на някакъв етап става толкова голям, че дори да овладееш ситуацията, плащаш големи лихви. Ние вече сме на такъв етап. В коалиционно правителство финансовият министър Владислав Горанов е добър министър, но пожеланието ми е да участва в реформи заедно с другите министри. През последните години България харчи повече пари, отколкото разполага, и няма "затягане на коланите". В същото време обаче няма и реформи, с изключение на предложенията на социалния министър и вицепремиер Ивайло Калфин в сферата на пенсионната система.
Управлението се справя добре, местните избори бяха добър сигнал за това. Спокойствието за следващите години е налице, затова може да се пристъпи към реформи. Бюджет 2016 не е бюджет на реформи, пицата е тиха, незабележима и няма да се запомни с нещо особено. Големият проблем всъщност е, че заради големия дефицит и по-големия дълг ще се наложи вдигане на данъците. Това предстои в следващите няколко години, иначе няма как да издържим.
Парите, изтекли от Корпоративна търговска банка (КТБ), трудно ще бъдат върнати. Световната практика е да се възстановяват 10-15%, но мина много време, оттук насетне едва ли ще има кой знае какви разкрития. Историята в България в банковата сфера се повтаря, сега КТБ се развива по същия начин и със същите играчи. По същия начин стана и 1996-1997 г. Виновни няма.
Основният проблем за България е заложен още в началото на прехода, защото за разлика от други държави като Чехия, Полша и Естония, тук не е имало процес на лустрация и изкарване на бившите кадри на БКП от политическата и икономическата власт. Бившите комунисти се преименуваха "социалисти", спечелиха изборите, раздадоха с приватизация имуществото и станаха новите политици и новите капиталисти.
Енергетика, финанси и медии, тези сектори останаха в управлението на хора, срещу които през 1989 г. се провеждаха стачки. Политическата класа вече се е изродила от комунистическа към икономическа. Трудно ще има подобрение, след като тези хора са се трансформирали в капиталисти.
(Пред bTV)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
