Пирова ли е победата на Нетаняху

Маргарита Ралчева

Партията "Ликуд" на премиера Бенямин Нетаняху спечели предсрочните парламентарни избори в Израел и ако преговорите за съставяне на правителство са успешни, той ще бъде начело на страната за четвърти път.

Преди него най-дълго управлявалият политик е Давид Бен Гурион, който на 14 май 1948 г. обявява създаването в Палестина на еврейска държава, наречена Израел. Повече от 60 г. мирът по тези земи е по-скоро трудно постигнато, временно, крехко примирие, бързо нарушавано след това или от евреите или от арабите.

Нетърпимостта между двата народа вече е толкова голяма, че при едно от проучванията на Еврейския университет в Ерусалим, 69% от палестинците и 63 на сто от израелците заявяват категорично, че обща държава между тях е напълно невъзможна.

На това заложи и Нетаняху, за да спечели поредните избори. В деня на вота, въпреки забраната, даде изненадваща пресконференция, на която призова поддръжниците си за подкрепа, защото по думите му арабите са окупирали урните и масово гласуват.

Реално погледнато палестинското малцинство в Израел е около 20% и дори и при пълна мобилизация не биха могли да управляват. Нетаняху спечели гласовете на дясномислещите именно с войнстващата риторика, че Палестинска държава няма да има и споразумение с Иран относно ядрената му програма също.

И точно в това е най-голямото противоречие между него и лидера на опозиционния левоцентристки Ционистки съюз Ицхак Херцог, който признава правото на палестинците да имат собствена държава. Донякъде това може би е повлияно и от факта, че дядо му е първият велик равин на Палестина, а след това и на Израел. Баща му пък Хаим Херцог е президент на Израел в продължение на 10 години. Възпитан в толерантност и дипломатичност, той беше готов да даде права на палестинците и дори да сложи край на конфликта с Техеран по мирен път. Ако беше спечелил изборите така както показваха последните изследвания на общественото мнение, Херцог щеше да заеме премиерския пост за 2 г., след което възнамеряваше да го преотстъпи на коалиционния си партньор - бившата министърка на външните работи Ципи Ливни, която напусна последното правителство на Нетаняху.

Но тъй като избирателите решиха друго, краят на палестинско-израелския конфликт изглежда все по-далече, а недоволството на световната общественост неминуемо ще расте.

Такива са и сигналите след последната реч на Нетаняху пред Конгреса на САЩ. В нея той остро разкритикува позицията на Обама и плановете му за замразяването на иранската ядрена програма за 10 години. Веднага след това последва и пренебрежителен коментар от страна на Обама.Така, противопоставяйки се на САЩ, Нетаняху е на път да изгуби един от най-верните си съюзници, които до този момент са били против създаването на Палестинска държава. С яростните си антиарабски изказвания, той успя да настрои срещу себе си и част от Европа. Когато ЮНЕСКО призна членството на Палестина, Америка реагира остро и спря да финансира организацията, което само по себе си е повод за притеснение, имайки предвид, че тя е най-големият й донор. Сега обаче говорителят на Белия дом Джош Ърнест официално заяви, че антиарабската риторика на Нетаняху може да доведе до нов подход по въпроса за признаването на Палестина като държава.
Не е за подценяване и факта, че две трети от страните - членки на ООН вече са я признали. Така победата на Нетаняху, която се крепи преди всичко на агресивно националистическо говорене, може в крайна сметка да се окаже пирова победа. А загубата на противниците му да е най-голямата им победа от 27 г. насам, когато Ярес Арафат обяви създаването на държавата Палестина, която все още официално не съществува.