Въпреки че Северна Корея изглежда е тествала водородна бомба, не смятам, че светът се е приближил с една стъпка към война. Това просто е поредната игра, която Ким Чен-ун играе и тя е абсолютно копие на Студената война, която се водеше между Съветския съюз и САЩ. Т.е. колкото повече една държава показва военна и ядрена мощ, толкова възпиращ ефект ще има върху другата държава.
Демонстрацията на все по-голям ядрен потенциал и ядрени ракети, които могат да достигнат до все по-отдалечени територии, има за цел тъкмо възпиращ, а не нападателен ефект от страна на Ким Чен-ун. Ако разсъждаваме трезво, бихме се запитали за какво му е на севернокорейския лидер да напада някоя съседна държава. Това би довело до катастрофални последици за собствената му страна, а мечтаното обединение на Корейския полуостров няма как да се случи.
От друга страна, бидейки доста емоционален, американският президент Доналд Тръмп в своите туитове допринася за ескалация на напрежението. Но представете си какво би се случило, ако Саддам Хюсейн преди 20 години имаше ядрени мощности. При всички положения САЩ не биха нападнали тогава Ирак и не би се стигнало до промяна на режима там. Така че, ако сега Северна Корея нямаше ядрен потенциал
досега щеше да спре да съществува като държава
Ето защо в случая севернокорейските ядрени опити служат да накарат „врага" да се замисли дали би се решил на действия. Защото в отговор Пхенян може да предприеме унищожителна атака срещу Сеул, който е само на 50 км от демилитаризираната зона.
Както и срещу Япония, в чиято столица и окръга около нея живеят 35 млн души. И още веднъж да подчертая – показването на мускули достига до своя апогей, но то е с цел да се отговори на все по-войнстващата американска реторика.
Колко далеч ще бъде позволено на Ким Чен-ун да стигне? Отговорът е – доколкото Китай реши. Защото ключът за разрешаването на този конфликт се държи от Пекин.
Фактът, че 88% от търговията на Северна Корея е с Китай и че без неговото ефективно участие наложените на Пхенян санкции не биха имали никакъв ефект, означава, че китайските лидери не желаят падането на режима на Ким Чен-ун. Защо не го желаят? Защото при евентуална дестабилизация и падане от власт на династията Ким,
Китай ще бъде изправен пред огромна бежанска вълна
която ще стигне до неговите граници. Второ, за първи път от съществуването на САЩ, техните войски ще граничат с китайската територия. Т.е. ще има американски и натовски войски на границата на Китай – нещо, което както Китай, така и Русия, се стремят да не допуснат по никакъв начин.
Пекин не би се намесил, ако Ким Чен-ун започне агресивни действия спрямо Южна Корея, но би се намесил, за да спре реална интервенция в Северна Корея, тъй като режимът там се контролира и устройства китайските власти. Те използват това за голямото си противостоене със САЩ. Голямата интрига всъщност е между Вашингтон и Пекин. В дългосрочен аспект тя е много по-важна, а конфликтът назрява с всеки изминал ден.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
