Сега предпочитат да говорят за политически проект
Д-р Надежда Сталянова, СУ "Св. Климент Охридски"
Животът на думите е много интересен - защо се появяват, какви нови значения влагаме в тях. Един човек, който не е езиковед, обикновено не може да долови динамиката на възникването на новите думи. Той възприема като нова само странно и чуждо звучащата дума. И у него се надига някакъв естествен протест срещу чуждото. Започва да търси български съответствия на глобални думи като айпад и аутлет, а това най-често е кауза пердута.
Всъщност чуждите думи са само една част от новите думи и значения, които възникват в езика. В българския език има един особен вид нови думи, които са по-трудно доловими, защото нямат чуждо звучене. Част от тях вече много масово се употребяват в публичната реч - било в езика на журналисти, било на политици, без да присъстват в речниците. "Задкулисие" например е една такава дума със свой самостоятелен живот в езика. Доколкото успях да проверя в правописните и тълковни речници, тя не присъства там, но вече е знакова и беляза трайно обществения ни и политически живот през 2013 година.
Много интересно е и присъствието на думата "проект" с ново значение - като синоним на политическа партия. Напоследък се наблюдава нежелание за използване на думата "партия" като название на новите политически формации. Причините за това не са лингвистични - в основата им лежат безспорно негативните асоциации, предизвиквани от думи като "политик" и "партия". Те вече са натоварени с много негативна емоция. И когато нещо ново възникне в политическия ни живот, то вече е или движение, или блок, или проект. Дори на езиково равнище политиците се опитват да се дистанцират от това, което ги обвързва с негативни асоциации.
В същото време много отдавна ние, езиковедите, сме обърнали внимание на факта, че политическото говорене е многословно, безсъдържателно и не носи никаква информативност. Срещаме едни и същи конструкции в устата на всички политици и по повод на всякакви събития - избори, здравна реформа, съдебна система, престъпност, наводнения, бедствия. Думите и репликите са едни и същи: "Имаме визия", "Кой ще поеме отговорност", "Това представляват нашите приоритети". Това са думи, които нищо не казват, но са удобни по всякакъв повод. И затова нормалното отношение на слушателя е, че или го лъжат и искат да се скрият зад думите, или просто няма какво да му кажат.
Говоренето на политиците обаче понякога ражда нови думи, които заживяват в езика. Например думата "ваканцувам", която се роди на шега. Цялата ситуация около нейното възникване в пленарната зала бе ситуация на виц, тази дума започна своя живот, заредена с ирония. Въпреки очакванията да не просъществува дълго тя явно вече се използва в ситуации, в които искаме да бъдем иронични към събеседника - говорим не за заслужена почивка, а за синоним на мързел. "Ваканцуваш ли" е всъщност "Мързелуваш ли?". Засичала съм я и в разговори на непознати, така че явно тя ще има живот въпреки моите отначало скептични размисли на тази тема.
Интересни са точно тези думи, които в началото някак си минават встрани от полезрението на лингвистите. Защото обикновено всеки говори срещу английските думи. Развиват се тези как английският език щял да задуши българския, как щял да ни претопи. Това не може да стане - все едно латинският да е претопил през Средновековието повечето европейски езици. Много е популистко да изразяваме негативно отношение по английските, или по-скоро глобалните думи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
