Славчо Атанасов, шеф на комисията по култура и медии в НС
При дебатите за Бюджет 2017 не говорих от свое име, а от името на хората, които въпреки трудното и преходно време, оставени встрани и сами, продължават да съхраняват, популяризират и развиват българската култура. Казах това, което всички творчески съюзи и културни институти поставиха като проблем по време на срещите ни, когато заедно формирахме бюджета.
Яворов е казал, че "една материална култура не служи за нищо, щом не е условие за реализиране на духовни цели".
Подчертавам това, защото години наред съвременната ни политическа практика е глуха и сляпа за това прозрение. Години наред за култура се определя граница за развитие и съхранение в рамките на 0,5% от БВП. Съзнавам, че българската култура не е сред приоритетите и в Бюджет 2017. И че това не може да се случи при наличие на толкова много проблеми. Точно поради тази причина когато формирахме бюджета - Комисията по културата и медиите единодушно се обедини около предложението бюджетът да се увеличи от 0,5 на 0,6% - за осъществяване на най-неотложните разходи, за да се гарантират не заплатите, а дейностите, които са гръбнака на българската култура. Вярно е, че в абсолютни стойности се показва едно нарастване на бюджета за култура с 14 млн. лева. Но не се казва, че само до октомври разходите по Бюджет 2016 г. са вече с дефицит от 11 млн. лева. Т.е. новата бюджетна година е уж по-съблазнителна, но всъщност вече нахапана ябълка. Бих си позволил да дам само един пример, как една нация, която се славеше като най-четяща постепенно се превръща в най-рядко търсеща книгата. Много от нашите съвременници не четат и по една книга на година - не от неграмотност, а от липса на материална възможност. Докато в България години наред се отпускат между 2 до 30 ст. на жител за книги, правителствата на Европа осигуряват не по-малко от 3 лв.
Страшно е, че в Национален фонд "Култура" е отпаднала програмата за подпомагане на българските фестивали, получили през 2015 г. сертификати за европейско качество. Рискът от закриването на тези фестивали поради липса на финансиране е голям и реален.
Никъде в проектобюджет 2017 не видях предложение за финансиране на предстоящото през 2017 г. национално честване на 180 години от рождението на Васил Левски. И от това ли ще се откажем? Откъде ще дойдат средствата за електронното правителство, например, в което задължително влиза и МК? Откъде ще се вземат пари поне да се дегитализират откритите артефакти?
За да има реформа в сценичните изкуства и се работи на проектен принцип - са нужни средства за специализираните фондове. Както казва един от забележителните български политици Константин Величков: Истински напредък има само там, където се свързват в едно цяло благата от духовен успех с благата от икономическото състояние. Важно е днес да чуем тревожната камбана, че народ, който не създава интелектуална мощ, не опазва културните си храмове, не развива стремеж към знанието - не може да прави сигурни и важни крачки в бъдещето. Защото, културата е онова, което остава след нас, когато всички обществени крамоли, борби и противостояния са отдавна забравени. Отново ще повторя: Културата на един народ е не само неговата национална идентичност във времето, но и неговата национална сигурност - в наши дни. За да ни има утре, трябва да се развиваме днес. При този бюджет обаче и с оглед на 2018 г. българската култура е обречена на постепенен процес на самозаличаване. Не мога да подкрепя такъв бюджет!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
