Моят дом е моята крепост - но само докато съдът не реши друго. В сряда изненадани руски и английски граждани установиха, че това е едно от правилата за посрещане на чужди инвеститори в България. Хора, броили по стотина хиляди евро за апартаменти в Равда, с изненада разбраха, че трябва да пият по една студена вода. Защото съдът върна терена, на който са построени техните 50 апартамента, на Националната спортна академия, която води битка с реститутите за този имот от 11 години. Върна го, разбира се, с пълно право. За установяване на въпросното право обаче едно десетилетие май е малко в повечко.
Дори само това е достатъчно всеки чужденец, решил да купува какъвто и да било имот тук, да класифицира България като страна на абсурдите и да отиде да си харчи парите другаде. В колко нормални държави съдебната битка за един обикновен имот трае повече от две петилетки? Като през това време въпреки възбраната за строеж едната от страните в спора свободно го застроява и дори продава апартаментите за немалко пари. Нормално е някой да проконтролира какво се случва на терена, за който съдебният спор още не е спечелен. Но след като не се намери дори кой да провери налице ли са братя Галеви, докато бяха с мярка за неотклонение, защо въобще се учудваме, че никой не се е занимавал с някакъв си там спорен имот. Да строят и да вземат по-бързо парите на чужденците, докато не са решили да ги дадат за нещо друго - пък когато излезе решението на съда, вече ще бъдат пред свършен факт.
Въпросът не е само в това, че някой ловък измамник е прибрал парите на незапознатите с родните нрави чужди туристи. А във факта, че държавата позволява това да се случи - като ту реституира, ту си връща подобни спорни терени, в зависимост от това кой е на власт в момента. През останалото време оставя делата за тях да се точат с години, като при това на няколко пъти си сменя позицията по тях. В случая с Равда решението бе взето главно благодарение на натиска на студентите и преподавателите от НСА, които не се отказаха да протестират за отнетия си имот, и с пълно право. Но държава, която взема дори подобни елементарни решения не от чувство за справедливост, а под натиск, не е добро място за инвестиции.
Неотдавна подобни оплаквания имаха и други чужди фирми, закупили имоти на място, заради което се вдигнаха на протести природозащитни организации. Швейцарските фондове почакали месец-два, погледали флирта на властта с екозащитниците и си вдигнали чуковете (и парите, разбира се) - защо им е да влагат средства в държава, която може да сменя политиката си в тази сфера по пет пъти на мандат. Или по-просто казано - на практика няма никаква политика, а всички решения се вземат под внезапния напор на спонтанни и не толкова спонтанни протести и протестчета. И когато това се случи в името на това да укротим протестиращите, често жертваме и справедливостта, и доброто име на държавата - доколкото въобще го има. Нека ни съдят в Страсбург - със сигурност решението на съда там ще излезе след края на мандата ни, а нашата цел е просто да доведем въпросния мандат до законно установения му край. Като покрай това уредим тук и там някой свой човек. Затова и навсякъде се строи на парче, съдилищата бавят решения по подобни не особено сложни казуси с десетилетия, а "бизнесмени" не само по морето прибират парите на наивни чужденци с ловкостта на фокусници. Преди - англичани, сега все по-често руснаци. Нещо като "тука има - тука нема", но с по-едри залози. И да си отидат едни, Русия е голяма, а балъците много - ще дойдат следващите. Пък и в коя държава ще ти оберат парите със "Здравствуйте, братушки" на чист руски език?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
