"О, спорт - ти си мир!" Това възкликва преди повече от век основателят на съвременните олимпийски игри барон Пиер дьо Кубертен. Днес навярно той се върти в гроба си, виждайки какво става с неговата благородна идея.
А наистина някога спортът е бил мир и хармония. В античната древност по време на олимпиадите са спирали всички войни между стотиците гръцки градове държави. Техните бойци са захвърляли мечовете и копията, за да докажат силата си като атлети.
Уви, всичко това вече е една блажена история. История, в която дори нацистите не посмяха да се набъркат - през 1936 г. Хитлер не си позволи да промени и с една дума ритуалната фраза при откриването на игрите в Берлин.
Фюрерът даже преглътна 4-те златни медала на чернокожия американец Джеси Оуенс - на 100 м гладко бягане, на 200 м, на щафетата 4х100 и на дълъг скок.
Студената война обаче не пожали идеите на френския барон
(от древен български произход, според някои учени). Олимпиадите станаха заложници на политиците. През 1980 г. московските игри бяха бойкотирани от Запада заради съветската инвазия в Афганистан, а тези през 1984 г. в Сеул - просто като отмъщение на Източния блок.
Победата на демокрацията за съжаление не промени нищо. Зимните олимпийски игри, които се откриват утре в Сочи, са поредното потвърждение за това как спортът става заложник на политиката.
Путин превърна тези олимпийски игри в пореден символ на завръщането на Русия като велика сила на международната арена. А най-вече - в пиар акция за вдигане на личния си рейтинг. Руският президент не пожали нито средства, нито влияние, за да стане Сочи олимпийска столица. Въпреки
странното съчетание на ски писти и палми
в най-големия морски курорт на Русия. Но за Путин бе важно да докаже, че управляваната от него по имперски държава е вече наистина модерна и силна. И не само заслужава олимпиадата на всяка цена, но може да я направи, ако трябва, и на Луната.
Само дето невинаги свещите си струват играта, както гласи старата руска поговорка. Защото въпреки хвърлените рекордни за зимни и летни игри 50 млрд. долара се оказа, че дори нужниците в олимпийското село не са съвсем на ниво. А снимката на двете тоалетни в едно помещение, както и инструкциите да не се лови риба и повръща във WC-то, вече са хит сред зевзеците в нета.
Но ако приемем, че воплите за строените през пръсти квартири за спортисти и журналисти са си обичайна пропаганда на Запада, повече от показателно е, че самите руснаци не са особено горди с олимпиадата. За по-голямата част от тях игрите са просто поредните далавери за милиони. За сметка на техния джоб.
Все още не е заглъхнал и тътенът от серията атентати във Волгоград, които изправиха на нокти цяла Русия.
Въпреки драконовските мерки за сигурност страховете от неспиращия терор остават. Все пак Сочи е точно до размирния Кавказ.
Затова отсега се смята, че най-важното на тази олимпиада не е кой колко титли ще спечели, а да не стане беля с някоя препасана с бомби "черна вдовица".
Остава и въпросът какво ще загуби и спечели руският президент от своята Путиниада, както вече станаха известни игрите.
Отговорът може да дойде и далеч преди края на олимпиадата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
