Чисто фактологически проблемът с Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца от групата на „Наглите", които Софийският градски съд пусна предсрочно на свобода, е заради промяна в закона. С нея се дава възможност самите изтърпяващи наказанията да могат да подават молби за предсрочно освобождаване. Преди комисиите в затвора правеха предложенията.
В същото време има един натиск върху българските законодатели да се върви към по-леки наказания и това е част от проблема с наказателната политика у нас.
Ние се опитваме да съгласуваме нашите закони с други страни, но те са със съвсем друга културна ситуация, традиция, съответно ресурси в затворите. В същото време обществените нагласи въобще не съответстват на това искане да се облекчават наказанията. Ако погледнете проучванията,
хората дори настояват за
по-тежки наказания
В случая с "Наглите" даже попаднах в спор с един съдия, как ще бъдат съдени, защото точно тогава вървеше дискусията в Народното събрание за промяна на наказанието. Беше въведен доживотен затвор при отвличане, което е практика в страни като САЩ и няколко други, където е имало много отвличания. Законът обаче е влязъл две седмици по-късно след залавянето на "Наглите" и тях ги съдят по стария закон. Последиците са тези присъди, които получиха. От гледна точка на това, което знаем за тежките престъпления на "Наглите", толкова много и извършени с такава жестокост,
дори застъпниците за облекчаване на наказанието по различни икономически и социални причини, не биха се съгласили такива бандити да излязат предсрочно на свобода. Особено с мотива, че наказанията им се намаляват в резултат на положен труд.
Една от причините за освобождаване на затворници е, когато се приеме, че те са превъзпитани. Според многобройни изследвания обаче
много малък процент рецидивисти могат да променят поведението си
И това го признават дори такива западноевропейски криминолози, които са за намаляване на наказанията.
Ако се върнем конкретно за "Наглите"
Ивайло Евтимов - Йожи има и предишна присъда за грабеж, което го вкарва в категория на рецидивистите. Това вече
не дава възможност да се използва тази процедура за предсрочно освобождаване.
Моята прогноза за Йожи и Гребеца е, че след големия шум, който се вдигна, Апелативният съд ще ги остави да си лежат.
Ако се погледне статистиката у нас, има много ясна тенденция на намаляване на наказанията на всяка по-горна инстанция. В много рядко случаи на по-високо ниво се дава по-тежка присъда. Примерно градският съд в София налага 10 г. затвор. Апелативният съд намалява на присъдата наполовина, а касационната инстанция с още толкова. Адвокатите имат икономически интерес да отидат редовно на следваща инстанция, защото постигат винаги по-ниска присъда.
Тези данни са част от проблема в нашата правосъдна система. Няма справедливост, защото няма достатъчно тежки присъди, които са заслужени. На практика осъдените са обикновено хора, които не могат да плащат на адвокати. Иначе има абсурдни ситуации. Сещам се за двата случая с известни криминални босове като Атанас Мъндев от Сливен и Иван Славков от Варна. След като бяха осъдени, включително и на втора инстанция на много години, присъдата им падна в касационния съд. За Мъндев смехотворната причина беше, че в съдебния състав на първа инстанция един от съдебните заседатели закачал жената на някой от подсъдимите. И това дело беше върнато на на първа инстанция. Като го върнете за 15 г. кой ще свидетелства. И вероятно по давност делото ще бъде прекратено или пък Мъндев ще осъди България в Страсбург за бавно правосъдие.
Световна практика е всеки предсрочно освободен да бъде проследяван с електронни гривни. Друг е проблемът, че там веднага възникна българската драма кой ще купи гривните.
Доколкото знам при нас има около 50 от тези гривни, но слагането им е по-скоро инцидентно.
А те могат да вършат чудесна работа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
