Наскоро България за пореден път се прочу с нещо срамно - футболни фенове съблякоха треньора на клуба и го изгониха. Почти цял месец непрекъснато правя аналогия между тези сцени и българското образование. Не че в него вилнеят бабаити и насилие - Бог поне от това ни е опазил! Но символиката на станалото може да се отнесе към родното училище едно към едно!
В споменатата случка ми направи впечатление как преди момента на събличането феновете си сложиха качулки.
Дори и в наше време всеки вид шапка носи информация за социалното положение на човека и за емоционалното му състояние. Дали е накривена или не, дали прикрива очите, или е почти на тила - всичко това отразява нашето отношение към света и към самите нас. В наше време качулката измести плетената шапка, която преди време беше час от "униформата" на борците.
Каква по-добра защита от плъзналите навсякъде камери отколкото една хубава качулка.
За огромно съжаление качулката е вече неотменна част и от образованието. Част от нейните функции са лесно забележими. Преди всичко тя трябва да скрие плешивостта по учителските глави, т.е. липсата на ентусиазирани млади просветители. Всеки обяснява липсата на млади учители с ниското заплащане, а не с униженията, на които ще бъдат подложени ежедневно. Защото бъдещите млади просветители са настоящите ученици - тези, които виждат как оценки се вадят с преписване от нета, а отсъствия се извиняват с фалшиви бележки и благословията на родители, лекари и учители. И само наивникът може да се радва, че има десетки кандидати за свободните учителски места. По време на криза е така - връщат се тези, които системата е отблъснала по една или друга причина. Точно те първи ще напуснат, когато открият друга възможност за реализация.
В сайта на МОН ще открием една интересна сянка на качулката. Там постоянно има съобщения за успехи на олимпиадите по математика, по информатика. Че първите места на световни състезания са истински постижения, спор няма! Но защо точно министерството трябва да се гордее с тях?! Дали само заради средствата, които дава на отборите за пътни? Медалистите са обучавани по програми, които нямат нищо общо с програмите в масовото училище. Неслучайно един от ръководителите на националния отбор по информатика Келеведжиев казва, че самообучението е основен двигател на тези ученици, че решават задачи дори по 9 часа на ден. Да, не всеки може и трябва да е шампион, но само наивникът ще свърже тези постижения с реалността в нашето училище. И защо ли на министерския сайт няма информация за това, че "българските ученици са показали най-слаби резултати по четене и математика в целия Европейски съюз"? Ех, огледалце, огледалце от стената, не си останало само в приказките.
Но това са бели ядове. Истинската проява на качулката откриваме в подменената цел на училищното дело. Не образователни и не възпитателни функции има вече училището, а социални. Без него няма развитие на малките населени места. Извън него учителите стават безприютни, напъдени. Затова и първият въпрос, когато се обсъждат нови специалности в дадено училище, е дали ще има часове за тези, които сега работят в него. Вторият въпрос е дали МОН ще разреши паралелката и едва последният - дали е необходима тази нова специалност. И за тийнейджърите школото отдавна се е превърнало в социална институция. Извън него няма организация и форма, която да осмисли времето им. Попитайте някой учител кога на педагогически съвет са обсъждани методически въпроси, кога се е дискутирало за различни форми на обучение. Ако не ви се изсмее, поне ще се замисли и ще замълчи. Та такива качулати истории. Хем е хубаво да я свали пустата качулка, защото има и хубави страни българското училище. Хем пък е опасно, защото какво ли ще лъсне отдолу?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
