Оставката на премиера Бойко Борисов беше коментирана от световните медии. Ето как те откразиха оттеглянето му:
Късо съединение или трик
"Вийнер Цайтунг"
Бойко Борисов беше обещал на хората, че ще санира страната, ще се бори с корупцията, ще либерализира икономиката и ликвидира безработицата. Но и през 2013 година България си остава най-бедната страна в ЕС. Сред безспорните успехи на неговото управление са удължаването на автомагистрала "Тракия" и зрелищните, но твърде съмнителни от правна гледна точка акции на вътрешния министър Цветан Цветанов срещу организираните престъпни банди в страната. Но по общата оценка на наблюдателите при управлението на Борисов изцяло отсъстваха наложителните структурни реформи.
Дали обаче причината за оставката на българското правителство наистина са протестите срещу монополите и високите цени на тока и парното? Или по-скоро става въпрос за добре обмислен шахматен ход на българския премиер, за да си осигури по-добра изходна позиция за предстоящите парламентарни избори. Оставката на Борисов го освобождава от хватката на протестиращите недоволни негови сънародници и му дава възможност да се концентрира върху предизборната кампания, в която със сигурност няма да липсват и нови обещания. Малко вероятно е обаче тези негови сметки да излязат - напоследък Борисов губи рейтинг прекалено бързо и социалистите вече дишат във врата му.
Български урок за богатите в Европа
В. "Файненшъл таймс"
Въпреки признаците, че най-тежките проблеми в еврозоната и свързаната с тях криза може би са отминали, социалните размирици в Европа в момент, когато тя страда от слаб растеж, могат да се разразят с достатъчна сила, за да свалят дори правителствата на държави, които не са пряко засегнати от кризата.
Десноцентристкото правителство на Бойко Борисов е разглеждано като поредната жертва на "икономиите". България обаче не е подложена на особено строги мерки за икономии в смисъл на болезнено затягане на бюджета. За разлика от своите съседи Гърция, Румъния и Сърбия тя не е изпаднала в нужда от международно спасяване.
Безработицата в България е 12 процента и макар да расте, не е висока в сравнение с тази в други европейски държави. Както отбелязва един пазарен анализатор, държавните й финанси са отлични. Доскоро страната се гордееше като остров на сравнителна икономическа стабилност на Балканите.
Но масовите протести напоследък избухнаха заради неспособността на правителството да постигне ръст в производството и заплащането на труда. Тлеещото разочарование от политическия елит, смятан за корумпиран и обслужващ собствените си интереси, избухна, след като месечните сметки за електричество скочиха до 100 евро при средна месечна заплата от 387 евро.
Борисов заслужава уважение за това, че подаде оставка, без да рискува по-нататъшно насилие. Една от поуките от падането на правителството е, че който и да дойде на власт, ще трябва да удвои усилията за справяне с корупцията, която може би допринася за тези големи разходи. Друга поука е, че въпреки цялото съсредоточаване на ЕС върху фискалната дисциплина растежът има значение. Това е поука, която могат да изпитат на гърба си дори правителствата на по-богати страни.
Батман си отива
в. "Ню Йорк таймс".
Въпреки че разумната фискална политика на българското правителство помогна на страната да не изпадне в нужда от международно спасяване като Унгария и Румъния, увеличаването на безработицата и слабият растеж заедно със замразяването на заплатите и пенсиите и увеличаването на данъците мобилизираха все по-недоволната средна класа.
Оставката на Борисов може да е сигнал за политическия залез на една от най-колоритните политически фигури в България. Бившият инструктор по карате, бодигард, пожарникар и кмет на София някога беше смятан за толкова непобедим, че българите го наричаха "Батман".
Слушаш ли Брюксел, падаш в пропастта
"Ди Велт"
При управлението на Бойко Борисов държавният дефицит беше намален, но народът въстана срещу курса на икономии. България е пример за това как политиката на послушание пред Брюксел може да те завлече в пропастта. Правителствената криза в България надхвърля вътрешнополитическите рамки на страната. Тя е симптом за една тенденция, която се забелязва в цяла Източна Европа: на правителства, които не успяват да се справят с ширещата се бедност, им се налага да водят тежки битки за оставането си на власт. Това са най-вече онези правителства, които правят това, което иска от тях Брюксел. Сега ЕС ще трябва да се запита защо се провалят тъкмо онези управления, които така стриктно изпълняват директивите на Брюксел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
