Няма накъде да се реже повече

Няма накъде да се реже повече | StandartNews.com

Георги Даскалов, ekipnews.com

Не само в България има криза и протести. В столицата на Европа Брюксел например в четвъртък имаше над 30-хилядна демонстрация срещу замразяването на заплати и пенсии. В съседна Гърция стачките и протестите не са спирали. И сега върви една национална стачка, която почти напълно е парализирала държавата.

За една година Гърция два пъти гласува на парламентарни избори. След първите не можа да се състави правителство, а след вторите с много мъка и под силен международен натиск се сглоби една кръвосмесителна тройна коалиция. Но сега и тя се клати. Задачата й е да устиска още малко време, та Европа да преведе колкото се може повече траншове, а после сигурно пак ще има избори.

Стачките и протестите са ежедневие и на Иберийския полуостров - в Испания и Португалия, а в Италия има избори тази неделя и не се знае какво може да стане.

Напрежение има и в Кипър, където също се режат заплати, а държавата има нужда от 18 милиарда евро, та да върже сметките.

Стачки има дори в Германия, където през седмицата протести за пари на наземния персонал на летищата доведе до отмяна на хиляди полети.

Навсякъде хората са гневни, настроени са - също като в България - срещу политическата система и партиите като цяло и отчаяно търсят изход. Търсят повече сигурност, работа, начин, ако не да запазят досегашния си стандарт, поне да не допуснат драстичен срив.

Но има една важна разлика между протестите и стачките в Европа и тези в България. В Европа, дори и в закъсалите страни, има откъде да се реже. Има откъде да се направят икономии. Гърците вече се простиха с 14-ата заплата и пенсия, вероятно ще се простят и с 13-ата. Но все пак когато човек получава 700 евро пенсия, животът изглежда малко по-иначе, отколкото със 130 в България. Вярно, ще има лишения, ограничения, но те не могат да се сравнят с тези на един български пенсионер, принуден да плаща 100 лева сметка за ток, а с останалите 160 лева да изкара месеца. За лекарства, за вода, а и нещо за ядене.

В България ножът е опрял до кокала.

По-богатите страни в ЕС ще излязат от кризата с цената на замразени доходи, орязване на социални разходи, отлагане на инвестиции. Това ще причини катаклизми, тук-там ще паднат правителства, но като цяло няма да разруши социалните тъкани на държавата.

За по-бедните страни в Европа обаче, като България и Румъния, но също така и по-бедните от богатите, като Испания и Португалия, по-нататъшното обедняване ще причини социална експлозия. То ще убие възможностите да се следва каквато и да е политика, ще избута на повърхността екстремисти и популисти, предлагащите лесни решения, ще роди антиевропейски настроения, ще постави под въпрос смисъла от политиката изобщо.

В България всяко излизане от кризата, всяко "национално спасение", минава не през Велико народно събрание, не през избори, сговори на партии, коалиции и така нататък. Минава през национално съгласие, че бедността е страшна и може да унищожи всичко.

Да се спрат кражбите на обществени ресурси и корупцията е първото нещо. Но само то няма да свърши работа. Като начало ще е добре да признаем, че огромна част от националното богатство се открадва, разпилява по пътя, изтича към други държави. Че времената са лоши и че държавата ни е точно заради това - в тези лоши времена да защити собствените си граждани, да създаде минимални условия хората да се борят за сравнително нормален, като за България човешки живот.

Това означава промяна на държавната и политическата философия. Фокус към работните места, силово ограничаване на монополите - не само тока, но и банките, петролните дружества, безумния диктат на пазара на стоки за всекидневна употреба.

Вярно е, може би не работим толкова добре, колкото датчаните, но не е нормално при 10 пъти по-ниски доходи да плащаме за насъщните неща почти колкото тях.

Ако това не се промени, следващото правителство, което предстои да си изберем съвсем скоро, няма да изкара и до Нова година.

Кристално ясно е. Няма накъде повече.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай