Няма минуси, ако сменим лева с евро

Няма минуси, ако сменим лева с евро | StandartNews.com

Емил Хърсев,
икономист

Разбира се, че трябва сега да се преговаря за присъединяването на България към еврозоната. Това е заложено в договора за присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Не сме поели твърд ангажимент с конкретна дата кога трябва да се включим в ERM II и да приемем еврото, но така или иначе разговори трябва да се водят. Ясно е, че това е една от стратегическите цели на България. Става дума за една от необходимите крачки към пълното интегриране на България в икономиката на Евросъюза. Валутните курсове се променят всеки ден, а ние изпълняваме политиката на страната ни, възприета още от 90-те години насам. Отдавна валутният борд е изпълнил своята функция по отношение изравняването на нивото на цените, така че няма откъде да дойде евентуално покачване на цените при промяна на лева в оригиналната валута. Освен това цените от много години вървят към еврото, а и историята на валутния борд у нас, докато се присъединим към еврозоната, ще стане над 10-годишна, ако не и по-дълга. Така че минуси от смяната на лева с еврото няма да има. Вече има примери на държави, които приеха еврото, след като бяха във валутен борд, и практиката показва, че там са съвсем минимални тези първоначални ефекти от опитите за вдигане на цените и след седмица-две те се връщат към предишните си нива. Престоят в ERM II ще е поне две години. Така че, ако успеем да влезем в чакалнята на еврозоната през 2018 г., което обаче засега все още не е решено, присъединяването към самата еврозона е възможно да се случи не по-рано от 2020 г. Условията, които страните членки на ЕС се задължават да спазват, са известни, става дума за Маастрихтските критерии - инфлация в рамките на 2 %, дефицит в рамките на 3 на сто, 60 % максимум държавен дълг към БВП. Към момента България отговаря на всички тези критерии. Като се говори за критерии, се имат предвид мерки, които страната ни трябва да предприеме с оглед на това да не се повтори случилото се в Гърция. Тези мерки са въпрос на разбирателство с ЕС и означават програма за намаляване на съответните показатели, които евентуално превишават стойността на посочените критерии. Във Франция, Италия и Гърция например се прие програма за намаляване на държавните разходи. В случая с България, доколкото европейските икономисти правилно считат, че ниското ниво на доходите и същественото изоставане на страната под доходите и производителността на другите държави в еврозоната представляват потенциална опасност, вероятно ще бъдат предприети мерки в тази насока. За да може постепенно да се достигне до конвергенция на икономиката ни с тази на ЕС. При всички положения могат да се намерят и рискове от присъединяването ни към еврозоната - като изписване на част от външния дълг на Гърция и Кипър, което товари всички страни в еврозоната с разходи, но така или иначе има предвиден механизъм за страните, които се присъединяват впоследствие. Има и опасения, че еврозоната можело да се разпадне или да се раздели на части, но нищо такова досега не се е случило, а вече години наред се предсказват всякакви катаклизми. Освен това каквото има да се случва, то ще стане, докато България излезе от ERM II, тоест в очакван период от 5 години напред. Ако дотогава не се е случило нищо такова, не виждам как ще стане след 10 г. Проблемите са неотложни и трябва да се разрешават сега. Страните, в които съществуват тези проблеми - Кипър, Франция, Италия, Португалия, взимат мерки. Но като цяло икономическият ефект от въвеждането на еврото у нас ще е положителен.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай