Румен Ралчев
Велик приор на Велик приорат България на Ордена на рицарите тамплиери от Йерусалим
Решението на Българската православна църква да не участва във Всеправославния събор, който ще се проведе на остров Крит, е обезпокоително. Като гражданска организация, която от създаването си до днес отстоява християнските ценности и активно работи за налагането им в обществото, ние винаги сме подкрепяли българската църква и решенията на Светия синод. Последното доказателство за това бе подкрепата ни за декларацията на БПЦ спрямо бежанците. Акт, за който дори понесохме критики от ръководството на OSMTH - Световната организация на рицарите тамплиери от Йерусалим, част от която е Велик Приорат България.
Но днес, в трудните дни на предизвикателства и изпитания, свързани с мигрантската вълна, не можем да не се тревожим, когато БПЦ е на крачка да откаже диалог с останалите православни църкви.
Съборът на остров Крит е първият от 1902 г. насам, подготвя се над 40 години и неучастието на БПЦ в него би било лош знак.
В нашия Велик Приорат, който е асоцииран член на ООН и не се изживява като наследник на средновековния католически орден - наследство, което недоброжелатели се опитват да ни приписват, членуват хора от различни християнски деноминации. Имаме българи, руснаци, украинци, беларуси, арменци, гърци.... И винаги намираме общ език, защото сме християни. Като такива повече от 10 години полагаме труд да поддържаме и да разширяваме контактите си с Българската православна църква. Опитваме се да помагаме за диалога на БПЦ с останалия православен свят.
За жалост все още срещаме неразбиране, когато говорим за икуменизъм. Най-вероятно защото БПЦ продължава да тълкува икуменизма като опит на католическата църква да погълне останалите християнски изповедания. Съвършено ясно е обаче, че подобно нещо в съвременния свят е невъзможно да се случи.
Днес икуменизмът не означава асимилация, а разговор. Икуменизмът е бил определян за ерес векове наред, защото по този начин са съхранявали национално самосъзнание, териториална цялост, паство. Но в ХХI век приемането му като ерес е просто анахронизъм. Когато "падат" границите, но не и държавите, когато свободното преминаване на хора е основно право и ценност, когато близо два милиона българи живеят извън пределите на България (голяма част от тях са в Европа), разширеният диалог е средството, с което Българската православна църква може да повдигне и запази националното самосъзнание и привързаността към православието.
В обединена Европа разширеният диалог е основният механизъм за постигане на общи решения - политически, икономически, всякакви. Превърнал се е в ценност. Затова разширеният диалог между църквите е не просто необходим. Той става задължителен на фона на надвисналите заплахи, особено свързаните с промъкването и проникването на радикален ислям на Стария континент. На изпитание са поставени ценностите и достиженията на християнската цивилизация. Това налага, именно сега, да се работи много и непрекъснато с християните като цяло. Диалогът е основата на разбирателството и бягството от него никога и на никого не е помогнало. Прекъсването му би могло да обрече за дълго БПЦ на капсулиране и то в такъв изключително важен, исторически момент за християнството в Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
