Ключовото събитие през 2014 г. ще бъдат евроизборите през месец май. То всъщност ще покаже разпределението на политическото статукво на електоралната подкрепа за политическите сили. Изходът от тези избори ще очертае развитието на бъдещата ситуация. Ако управляващите партии получат мнозинство, то това ще покаже, че предсрочни избори поне в близък план са излишни и няма да доведат до никаква промяна. Но ако на евроизборите мнозинство получат партиите, които се очертават като опозиционни, независимо дали са парламентарни, или не, тогава вече неминуемо ще се отиде към избори, които най-вероятно ще бъдат през октомври. Разбира се, не изключвам да има и изненади, тъй като политическата обстановка е доста нестабилна. Очаквам, че гражданският патос ще бъде жив и евентуални гафове и несполуки на управляващите могат да възбудят отново общественото настроение и да дадат нов тласък на протестите. Но мисля, че протестите ще бъдат доста ясно разграничени според своите мотиви. Защото едни са тези, изразяващи гражданско недоволство, и съвсем други са тези, които обслужват опозиционните партии, непризнаващи резултатите от последните избори. Протестите няма да стихнат до изборите за Европейски парламент през май, защото опозиционните партии разчитат изключително много на това тогава да има и парламентарни избори и ще нагнетят напрежението в голяма степен.
Но мисля, че няма да успеят по този начин и с този натиск да управляват ситуацията и да се случи дневният ред, който се опитват да начертаят. Напротив, смятам, че ще се върви по дневния ред на управляващите, защото те имат държавната машина и необходимите лостове на властта, за да определят как ще се развиват събитията.
Препятствията пред управляващите през 2014-а ще са събираемостта на бюджета и мерките, които ще предприемат в социалната сфера. Нови министри ще има само, ако някой покаже, че не се справя с работата си, но смени преди избори не се правят. Така че в това отношение управляващите ще бъдат много внимателни, но може и да бъдат принудени да извършат някои промени.
На политическата сцена безспорно има две формации, които привличат общественото внимание и се очаква да получат съответната подкрепа до степен, че да успеят да се борят и за евродепутатско място - Реформаторския блок и движението на Николай Бареков "България без цензура". Има известно взаимодействие и борба между националистическите партии, но мисля, че все пак Волен Сидеров ще вземе надмощие над формацията на Валери Симеонов. Интересна е ситуацията около Цветан Цветанов и няколко от лидерите на ПП ГЕРБ, които имат сериозни проблеми с правосъдието - дали ще успеят да се измъкнат от тази ситуация или ще се наложи да се отдръпнат от политическата сцена и да освободят място на по-младата генерация с други политически идеи в рамките на самата партия. Нормално е ГЕРБ като опозиционна партия да търпи своите промени и да прави реформи от гледна точка на това да бъде по-приемлива за електората и да може евентуално пак да дойде на власт в един бъдещ период. Очаквам в ГЕРБ да се наложи нова вълна, която да не е свързана със старата линия около най-приближените лица до Бойко Борисов, а да излязат нови лица - по-близки до президента Росен Плевнелиев и неговото обкръжение.
При всички случаи 2014 г. няма да е спокойна, но все пак, оценявайки външнополитическата и икономическата ситуация в Европа, мисля, че България ще тръгне нагоре и в икономически план. А това ще даде по-голямо спокойствие вътре в страната. Но нацията ни е разделена, страстите са много разгорещени и скоро няма да охладнеят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
