Петък,

Не обвинявайте бежанците за всяка злина

От: Failed to load user -
298
Не обвинявайте бежанците за всяка злина
A
A
A

София. Българите се сблъскват с проблем, с който испанците се сблъскахме много отдавна. А той се състои в това, че от страни на имиграция, нашите държави се превърнаха в страни на емиграция. Испанците, от първите години на 20-ти век, чак до 80-те, традиционно бяхме имигранти, голям процент от населението работеше в чужбина. Но бързо се превърнахме в страна на емиграция и пристигнаха много чужденци, общо взето посрещнати добре. А сега, в последно време, отново сме на път да се превърне в страна на имиграция заради икономическата криза и заради която много млади хора тръгват да си търсят късмета в други държави. Това са процеси, които в днешно време се случват с много голяма бързина. Няма магически решения за тези проблеми. Обществото трябва да се научи да е търпеливо. Най-напред имиграцията не може и не трябва да се обвинява за всички злини и несгоди на едно общество. И да се криминализира, и да се говори, че създава проблеми за сигурността, че имигрантите крадат работни места....Това не са добри формули. Подобни съждения предизвикват по-голяма нестабилност и повече проблеми вътре в едно общество, в една общност. Трябва да се опитваме да настаняваме всички, които могат да бъдат настанени и да се опитаме да създадем една обстановка на толерантност и да не хвърляме обвинения по определени групи хора. И да сме търпеливи, защото няма лесни решения. Но също и трябва да е много ясно, че трябва да се работи с легална емиграция. И в същото време всичко, което е емиграция на хора, които нямат документи за това, трябва да бъде преследвана. Разбира се, сред тези без документи, има и хора, които страдат и наистина бягат от опасност. Но колективно погледнато, зад хората без документи стоят мафиотски групи, за трафик на хора, които трябва да бъдат преследвани и, чиято работа създава много проблеми и вреди.

Не можем да решаваме проблемите, свързани с бежанците, емоционално. А трябва да ги третираме като политически проблеми. Идвам от страна, в която има стотици хиляди българи, които работят там. Всеки ден, когато съм в Мадрид, се срещам с мнозина българи. Всички те са много честни хора и работят фантастично. Но има и хора, които смятат, че всички имигранти са нещо лошо. И под този знаменател минават и добрите, и лошите, и редовните, и нередовните. Затова емоционалната визия не е релевантна. А трябва да се направи политически анализ – нуждаем ли се от емиграция или не? Ако да, колко и за каква работа. След което да се вземе решение и да се улесни легалната емиграция и интеграцията на тези хора. Тези, които не могат да си намерят работа, нито пък своето място в нашата икономика, трябва да бъдат преследвани, защото те няма да си намерят легална работа, няма да имат документи. И ще трябва или да се върнат в страната си, или да пробват късмета си в друга държава. Но никога не трябва да даваме емоционални и колективни отговори на такива проблеми и да обвиняваме имигрантите за нашите проблеми. Защото това не само, че нищо не решава, но и създава един климат на ксенофобия, който надхвърля границите ни. Ако оставим ксенофобията да се разпространява така, собствените ни сънародници, като българите или като испанците, работещи в други страни, също ще бъдат преследвани и също ще страдат.

Бих посъветвал българските власти бързо да се адаптират към новите феномени и да направят по-гъвкави институциите. През 2005 г. и 2006 г. имахме вълна от африканци, идващи в страната ни и се обърнахме към европейците с апел за солидарност. Обяснихме, че това е прекалено голям проблем, с който не можем да се справим сами и се нуждаем от тяхната солидарност. И това беше до голяма степен хуманитарен проблем, а не на сигурността. Това бяха хиляди африкански младежи, на които мафии бяха казали: вървете към Испания, там ще намерите работа. И болшинството от тях идваха по начин, по който имаше много голяма вероятност да загубят живота си в открито море. Ето защо трябва да се концентрираме върху мрежите за трафик, а не да се хвърляме да обвиняваме хората, които търсят по-добър живот. 99% от имигрантите са такива и стават жертви на мафии, които ги манипулират и от което искат да изкарат пари.

Арабската пролет стана все по-сложна през последните месеци, особено след събитията миналото лято в Египет. Завчера имаше терористичен акт в Тунис – за пръв път цел бяха западни туристически цели, както и мавзолея на бившия президент. Това е ясно послание в момент, в който националният диалог в тази страна отбелязва напредък. Ние европейците трябва да си отговорим на въпроса къде сме, какво сме постигнали, защо Арабската пролет не се развива в тази насока, в която бихме се радвали да видим да върви. Не виждаме резултат в посока трансформация към демокрация. Мисля, че страна като България, която има дълъг преход и дълъг опит в решаване на проблеми, присъщи на всеки преход, може да е от полза на тези процеси.

Въпросът с бежанците и имиграционният поток е много, много труден и ние знаем това след дълги години, сблъсквайки се с него. Знаем и, че трудно може да се намери решение. Имаме един регион, дълъг по протежение 5000 км, в който има една или две провалени държави. И дълъг списък от държави с много малки възможности да контролират какъвто и да било трафик – не само на хора, но и на дрога, на оръжие и т.н. Говоря за държави като Сомалия, Судан, с конфликтен район Дарфур, Чад, Северна Нигерия, Нигер, Мали, Мавритания, всички те имат куп трудности за контрол на границите на територията им. А през последните три години имаме гражданска война в Либия, която бе много специфична държава, а днес вече не е държава. А страна, която е загубила армията и полицията си, която де факто няма управление на границите си, в която няма правов ред, а управляват племенни съюзи. И ето защо ЕС започва сега мисия там именно с акцент върху границите. Имаме и гражданска война в Сирия, която очевидно е свързана с процесите в региона през последните години. И ние, европейците, трябва да сме реалисти – ние не можем да заменим държавните структури на тези страни. Знаем, че създаването им ще отнеме известно време и това, което можем да направим, е да компенсираме по всякакъв възможен начин тяхната липса. И точно това правим. Мисля, че нашите общества трябва да си дадат сметка, че няма лесни решения и ще трябва време. И че това не е проблем на едно или друго правителство, че то е или не е ефективно и т.н. Това е огромен проблем, който се нуждае от също толкова голяма политическа решимост да се приложат съответните мерки. Също така не е най-добрия момент за Европа от гледна точка на икономическата криза, заради която не можем да вземем всички мерки, които бихме искали. Но съм убеден, че със съдействието на всички страни в региона и с политическа решимост, ще бъдем в състояние да контролираме този проблем в близките месеци.

Трябва да подсилим капацитета на тези страни (от където идват и през които преминавам имигрантите – бел. ред.). Трябва и да сме реалисти за предизвикателствата - Либия например има общо 4000 км сухопътни граници. Както и, че сред тези държави, които изредих, са едни от най-бедните в света, с много малко възможности и слаби армии и структури въобще. Ето защо е полезен принос като този на България, която обучава либийски войници и след няколко месеца ще видим подсилен контрол над гранични пунктове, а също и техническа помощ в различни отношения. Освен това трябва да подсилим и морските граници.

Знам, че в България пристигат бежанци от Сирия и това се превръща все повече в проблем, но това е проблем и на цяла Европа. Нещо, което засяга България, засяга и целия ЕС. И оттам и европейските институции, които трябва да участват в справянето с проблема.

Либия обаче е още по-голямо предизвикателство и ще трябва да предоставим много голяма подкрепа на тази страна в близките години. Трябва да знаем, че преходът там не е от диктатура към демокрация. А от „недържава" към държава.

В Египет ситуацията също е сложна. Мнозина очакват бързо решаване на конфликта там, но това няма как да се случи, тъй като има много голяма бедност – 14 млн. души живеят с 2 долара на ден, а 20% от населението – с 1 долар на ден. Но ЕС единствен е приет в Египет от всички страни в този конфликт, и от хардлайнерите, и от умерените. Но магически решения не са възможни, помирението в страната и нормализирането на обстановката може да отнеме години, дори десетилетие.

Други страни обаче имат потенциал за по-бърз преход, като Тунис например, който има социален и икономически капацитет.

И в Египет, и в Тунис радикални ислямисти и джихадисти се опитват да опорочат процеса на преход. Но трябав да се знае, че не всички ислямисти са терористи, има и умерени. Както има и умерени либерали. И трябва да се постигне диалог между тях. Който няма да е лесен, но е възможен и ще отнеме време за установяването му.

ЕС е важен актьор в района на Средиземноморието и ще продължи да играе важна роля.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички