Преди повече от столетие Хенри Форд внедрява поточната линия, като по този начин успява да намали цената на автомобила си над 3,5 пъти и да го направи достъпен за средния американец. Масовото производство увеличава печалбата, а това дава възможност на Форд да повиши надницата на работниците си. За около 9 години броят на автомобилите в САЩ се увеличава 3 пъти, а в индустрията се откриват над 500 000 нови работни места. Милионите нови автомобили карат властите да вложат 1 млрд. долара за 10 г. в нови пътища и магистрали. Различни други сектори тръгват нагоре след като внедряват поточната линия и тази модернизация създава възможност за масово производство. Стоките поевтиняват драстично и стават достъпни за средния американец. Така внедряването на поточната линия е равносилно на индустриална революция.
Век по-късно, в Европа друга революция опитва да промени начина на живот на хората – дигиталната. ЕС разчита на Единния цифров пазар, за да добавя по над 400 млрд. евро към икономиката си годишно. Европа се надява, като премахне границите между интернет пазарите на страните членки, да създаде по-голяма свързаност и с премахването на роуминга в мобилните услуги да върне ЕС в глобалното състезание по дигитални иновации.
В тази посока е и идеята за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз
да поведе инициатива за дигитална свързаност
и възприемане на правилата за роуминг в Европейския съюз и от страните от Западните Балкани. България вече има сериозен успех с подновяването на разговора за региона. Балканите от години произвеждаха основно лоши новини и с това загубиха вниманието на Европа. Затова самият факт, че България се опитва да убеди Брюксел, че тази тема не е загубено време, е постижение.
Поетапното възприемане на правилата за роуминг в ЕС и от страните от региона и увеличаване на възможностите за широколентов интернет има възможността да предизвика ефект подобен на този на индустриалната революция на Хенри Форд. Тези два елемента са основата за създаването на голям цифров пазар и дигитален бизнес. Технологиите все повече създават не просто оживление в своя сектор, а започват да задвижват и други сектори. Появяват се нов тип работни места, дават шансове на хора, които иначе никога не биха започнали собствен бизнес, и дори хляб на тези, за които компютърът до скоро е бил просто загуба на време. Както Европа вече разбра, дигитализацията носи в себе си огромни възможности за бизнес с добра добавена стойност. А това е една от най-сериозните нужди на държави като Македония, Босна и Херцеговина, Косово и дори Сърбия.
Насърчаването на дигиталната и комуникационна свързаност на Балканите може да има и друг социален ефект, сравним с този от въвеждането на поточната линия в САЩ през 20-те години на 20 в.: частни и публични инвестиции в комуникационна инфраструктура и нови предприятия. Намаляването на роуминг таксите и свързването на тези услуги с европейските има и символен ефект. Това е падане на още една преграда между региона и Европа. Няма как да подминем факта, че отвъд декларативното ниво, общественото мнение за европейската интеграция в много от държавите от Западните Балкани е силно разклатено. А помним, че дори по време на най-тежката фаза от финансовата криза в Гърция, младите гърци подкрепяха ЕС по две причини: отпадането на роуминга и програмата за академичен обмен „Еразъм". Именно подобряването на комуникационната свързаност може най-лесно да се усети на ежедневно ниво,
може да убеди особено младото поколение в региона, че Европа си заслужава
Два са основните типа възражение на тази идея. Първото е, че осъществяването й е твърде трудно и не си струва. Второто е, че едва ли България е тази, която трябва да предлага подобни идеи. И двете възражения имат сходен отговор. Истината е, че самите държави от Западните Балкани още преди няколко години – през 2014 г. показаха, че осъзнават важността на подобен ход и сключиха помежду си споразумение с намерение за регионално намаляване на роуминг таксите. Същевременно подобна идея е записана и в Плана за действие за регионална икономическа зона на Западните Балкани, който беше разработен около срещата в Триест тази пролет в рамките на т. нар. Берлински процес. С други думи, вече има очакване за подобен процес на намаляване на роуминг таксите и дигитална свързаност. Той е добре осъзнат – както от политическите среди на Балканите, така и от европейските лидери.
На този фон за България би било огромна грешка да се лиши от роля в нещо, което е неминуемо и може да донесе възможности за икономическо развитие в региона. Като се има предвид, че българският еврокомисар Мария Габриел получи именно дигиталния ресор в ЕС, идеята може лесно да получи и подкрепата на ЕК. В историята сравнително рядко се повяват възможности кaто тази с една идея, подобно на Хенри Форд и поточната линия, да промениш живота на хората и начина, по който работят за години напред. Дигиталната икономика е такава, а България може да изиграе ролята на този, който донася огъня за държавите от Западните Балкани. Българският ИТ сектор със сигурност ще спечели дългосрочно от такава инициатива. Затова тази тема, като част от приоритетите на Българското председателство, заслужава не само политическо рамо, но и подкрепа от бизнеса и обществото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
