Локум от Брюксел за обща употреба

Борис Попиванов, политолог

Особеното на този евродоклад е, че той е първият, отдалечен от своите предшественици с доста голям период от време - година и половина. Както знаем, досегашната тактика бе на шестмесечни доклади. Затова можеше да очакваме от него нещо по-различно и мащабно като обобщения. Но виждаме същите констатации, на които бяхме свидетели през изминалите седем години - за проблеми в правосъдието, за защита на сигурността и вътрешния ред. Едни и същи неща, обогатени с конкретни примери от последните години, които обаче не променят еднотипното звучене на доклада. България наистина не се е придвижила особено през изминалата година и половина. Затова от Брюксел не ни съобщават никаква новина, а очевидната истина за всички български граждани, което едва ли би могло да ни утешава.

На този етап ми се струва малко вероятно в близко бъдеще да видим особено драматични промени в тази ситуация. Различното на този доклад е, че този път той се простира върху действията на три правителства и отразява много сложна, динамична и променяща се вътрешнополитическа конюнктура в България. Затова ще бъде доста по-лесно на отделните политическите сили - настоящи и бивши мнозинства, да не поемат отговорност за направените негативни констатации. Всъщност вече чуваме коментари в тази посока, които обаче тепърва ще се разрастват. Кабинетът на Бойко Борисов ще настоява, че няма отношение към констатациите в доклада, защото по негово време не са спирани оперативни програми и България тогава е била в стабилно положение. Обратно, правителството на Пламен Орешарски ще отбелязва, че твърде кратко е управлявало, за да бъдат заключенията в доклада на негов гръб и нещо повече, че те се дължат основно на действия, предприети именно през последното полугодие, и са свързани с промяна на настоящия кабинет. Тоест, без всякакво съмнение, докладът ще бъде използван за размяна на вътрешнополитически любезности.

Но се съмнявам, че той ще предизвика твърде сериозен и значим обществен дебат у нас. Спомняме си как по времето на Тройната коалиция и при първите две-три години от управлението на Борисов евродокладите бележеха календара на българската вътрешна политика. В седмиците преди и след тяхното оповестяване се водеха ожесточени и напрегнати вътрешнополитически схватки по отношение на коментарите в тях, на разкриването на отговорността и вината за негативните констатации. Тогава докладите на Еврокомисията влизаха изцяло в политическия ни живот. Сега обаче вътрешнополитическата битка е излязла от този коловоз и според мен докладът съвсем скоро ще отшуми като повод за вътрешни дразги и ще бъде заместен с други проблеми и скандали най-вече с цялостното напрежение около наближаващия евровот. Трябва да се отбележи още, че този доклад бива оповестяван през последните месеци от работата на настоящата Европейска комисия и преди евентуалната промяна и преконфигурация на европейските политически върхове. Откъдето ще се счита, че основното, което ще засяга отношенията ни с Брюксел, трябва просто да бъде отложено във времето и ние да му обърнем внимание след месец май. Това разбира се ще бъде грешка, защото този тип мониторингов механизъм е по-слабо обвързан с политическите промени в Европейския съюз и много повече с действията на постоянна и действаща администрация, която не се влияе толкова много от политическата конюнктура, както родната ни администрация например. Няколко дни само ще се говори за този доклад, настоящите управляващи ще обвиняват ГЕРБ, а те ще им връщат топката към техните действия и скандали от последните месеци. А основният коз на правителството ще бъде аргументът, че те са допринесли за възстановяването на някои демократични норми и стандарти, които са били силно застрашени при управлението на ГЕРБ, особено тези във връзка с разделението на властите. Въпреки това мисля, че и опозиция, и управляващи в момента осъзнават, че не могат да използват този доклад в своя полза. Затова той ще бъде изоставен като тема на вътрешен сблъсък.