Петък,

Левски, когото не заслужихме

От: Администратор -
Левски, когото не заслужихме
A
A
A

Днес е тъжен ден. Не само защото преди 144 години е обесен един велик българин. А по-скоро заради горчивата истина колко далеч сме днес от Апостола на свободата. От неговата мечтана република, в която ще има "свобода и всекиму своето", от заветите му. Като този: "отечеството да се предвожда от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи". Ние не само не сме равни на другите в Европа, но сме най-бедни и най-корумпирани. Заседнали сме на дъното на ЕС и само разпадането на съюза може да ни избави от тази класация. И най-лошото,

вече нямаме вяра, че може да си променим орисията

Май няма и на кого да разчитаме. Защото мечтата на повечето млади българи минава през Терминал 2, откъдето могат да отлетят далеч от родината. За да си вадят хляба там, където когато работиш, може и да живееш като бял човек. И да не се изпепеляваш от усещането за липса на справедливост и смазано достойнство. Далеч от родината, чието население се топи с 6 или 8 души в час, според различните сметки и статистики. И само в предизборните обещания за някоя и друга петилетка ставаме осем милиона, а заплатите хвръкват до 1500 лева.
"Всичките щат живеят под едни чисти и святи закони... Така ще е в наша България!", надявал се е Левски. Законите у нас обаче са предимно врата в полето за силните на деня. Примери, колкото искаш, повечето българи са го изпитали на гърба си.
"Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско". Друг завет на Апостола, който е минал покрай ушите на родните държавници. Които се гънат пред Големия брат, независимо дали той ще е от Изток или от Запад.
А наши башпатриоти веят чужди знамена на митингите си.
Нароченият за предател от Вазов поп Кръстьо може и да няма вина за залавянето на Апостола, но

духът на Левски е предаван многократно от българите

Които са по-близо до Бай Ганьо, отколкото до Дякона. Заради страх, завист, малодушие, раболепие и покорство. И най-лошият навик да търсим вината за всички неволи извън себе си.
И да очакваме някой месия да дойде и да ни оправи живота. Днес ние сме разединена нация, която може силно да мрази, но не и да люби.
Затова и няма наш съвременник, за когото след "Осанна" от половината българи да не чуем и "Разпни го" от другата половина.
"Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знае", вярвал е до последно преди да увисне на бесилото Левски. Дори това единствено негово предсмъртно желание остава несбъднато. Дали заради спорове на учени, дали заради нежеланието на бивши управници да има такова място за поклонение, но къде са костите на великия българин си остава загадка и до днес.
Иначе утре пак мнозина ще потърсят морални индулгенции като застанат до някой паметник на Левски с букет или венец в ръце. Други пък държат портрета му над бюрата си като параван за своето безчестие. Провалени политици разхождат тениски с лика му, а футболни хулигани си го татуират на гърдите. И всички те се кълнат, че Левски е техният пример и кумир. А дали Левски би бил щастлив от това ? Или по-скоро се обръща в гроба от гняв. Няма как да го попитаме: "На това ли се надяваше, Апостоле, когато заложи живота си за свободна България ?".
За да не грачим само грозно и зловещо в този тъжен ден, сигурно трябва да потърсим и малко оптимизъм. Може би го носят тези малчугани, които стояха с униформи край паметника на Левски. Те все още вярват, че техният кумир не е умрял заради някакви химери. Че българин може да звучи гордо. И че могат да се преборят за една по-добра България. Дано някога се случи.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички