Кристалина Георгиева, еврокомисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, специално за "Стандарт".
В момента сме във фаза реакция на бедствието. Европейската комисия (ЕК) е готова да окаже помощ чрез Механизма за гражданска защита под формата на спасителни екипи, помпи за изпомпване на водата и друга материална и експертна помощ. За момента това не се налага - говорих с президента, премиера и министъра на МВР. Българската "Гражданска защита" се справя за момента. Ако се наложи, имаме готовност веднага да реагираме.
След като приключи спешната фаза, можем да помислим за пренасочване на средства от европейски програми, например фондовете за регионално развитие.
Така направихме след наводнението в Бисер, когато бяха пренасочени средства за възстановяване на пътищата, проекти за канализация и управление на водите. Тогава бяха дадени 50 милиона евро за закупуване на спасителна техника за реакция на извънредни ситуации - нещо, което е безценно в тежки моменти като този.
Утре отивам в България, за да се запозная на място със ситуацията в най-засегнатите райони. След това ще разговарям с моя колега - комисаря по регионално развитие Йоханес Хан, за да обсъдим възможностите пострадалите региони да бъдат подпомогнати с пари от еврофондовете.
Знаете, че ЕС разполага и с Фонд за солидарност, който може да се ползва при наистина големи бедствия. Достъпът до този фонд е при условие размерът на щетите да надвишава 0,6% от БВП на засегнатата страна. Да се надяваме, че щетите у нас няма да са толкова колосални.
Но сега най-важното е да си помогнем сами - да мобилизираме своята солидарност към пострадалите ни сънародници. БЧК вече обяви кампания за събиране на дарения; аз се включих в нея и призовавам всички, които имат възможност, да го направят. Хората, които пострадаха, които загубиха близки, имат нужда да знаят, че не са сами в този тежък момент.
Днес трябва да се концентрираме върху това как най-добре да помогнем, но и трябва да направим анализ как занапред да сме по-подготвени. След като мине най-тежкият момент, трябва да си вземем поуките. Трябва да мислим в дългосрочен план, да култивираме култура на превенция.
Знаем и за пореден път виждаме, че в Европа наводненията са най-големият риск - и следователно превенцията срещу тях трябва да ни е особено голям приоритет, а това значи, например, управление на водните ресурси и поддържане на речните корита. Ако не го правим, а чакаме кризата да ни помилва - значи не си вършим работата. Не можем да спрем бедствията, но можем да сме по-подготвени за тях, да направим така, че щетите и жертвите да са по-малко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
