Понеделник,

Кой какво загуби от изборите?

От: Администратор -
Кой какво загуби от изборите?
A
A
A

След като стана окончателно ясно кой (партия или коалиция) колко гласове е спечелил, не трябва да се подминава и обратният въпрос: кой загуби най-успешно изборите ?

Индикаторите за голямата загуба са два: първо, колко гласоподаватели не намериха (въпреки задължителния вот!) своя политически продукт; второ, кои политически единици и коалиции не успяха да привлекат потенциалните си гласоподаватели на своя страна.

Ето резултатите:

1. Най-сериозна загуба инкасират българските граждани, които не припознаха в състезателите (програми, организации и личности) необходимия си политически продукт. В условията на задължително гласуване около половината от избирателите (негласували и гласували с „Не подкрепям никого") бяха категорични – „Вие, партии или коалиции, програми и личности – вие не сте нашия желан избор! Да го знаете!".
Този факт не трябва да се подминава нито от победителите, нито от техните опоненти. Той е знак, че при първите по-остри политически схватки и при първите по-отрезвяващи разклащания за икономиката и за обществото – а те се предполагат при икономика и общество от капиталистически тип – сегашната политическа архитектура може да се разпадне. Стабилността ще отиде по дяволите, ако някой някога подхване „традиционните" за нестабилните демокрации протести и организира микро МайданBg.

Тогава танковете ли ще е най-добре да пристигнат?

2. По-високите изборни резултати на две от по-едрите политически тела – ГЕРБ и БСП илюстрират огромното разделение на българското общество (впрочем, за „компактно" общество не може да става и дума при такова разделение!). Но и сумарните резултати на останалите партии и коалиции – са убедително доказателство че обществото (пак, ако го е имало) се е разцепило не на две, а на N парчета. Загуби обществото, спечелиха партиите.

Така нареченото „гражданско общество" не може да замени консолидираното общество. Впрочем, когато се каже „гражданско общество" е редно да се припомни че прилагателното „гражданско" има изсмукващи функции по отношение на съществителното „общество". Няколкото стотин най-различни партийни граждани – колкото и гръмогласни да са те – не сформират общество.

Но вече, освен цъфналите гербери и освежените рози близо до тях, от засъхналата политическа почва надничат кълновете на антикорупционерите, на възрожденците, на бурените и други подобни антропологични „храсти" и „треволяци", които, ако не се осмислят, може да задушат или избуят над споменатите първи две цветни растения.
В тази сложна ситуация единствената възможност за обединение под един национален чадър се фокусира в една единствена главна фигура – тази на президента. Не по генералски, а по Левски и по Ботевски. Румен Радев вече демонстрира че когато е необходимо, притежава мигновена реакция за действие.

Няма да е учудващо, ако той изпревари събитията.

3. ГЕРБ спечели нови пазарни сегменти, които преди принадлежаха на чужди политически субекти. С малко, но с достатъчно. БСП също постигна огромен количествен ръст, но не успя да разгърне потенциалните си възможности. Именно сред „унижените и оскърбените" от прехода – сред милионната армия от пенсионери с жалки пенсии; сред експлоатираните работници и селяни (незащитени от синдикатите); сред привържениците на другите многобройни партии и коалиции, разположени вляво; сред българските граждани – и най-вече младите – които са икономически или политически бежанци от родината си. Потенциалните избиратели на една доста по-радикална лява политика са доста повече от реалните изборни резултати на БСП. И това си е загуба.

Какво не достигна на БСП, за да реализира избирателния си потенциал? Когато застанеш пред дървото, не виждаш гората; когато застанеш пред гората, не гледаш отделното дърво. Със сигурност БСП гледа на изборните резултати като на голяма лична победа; с още по-голяма сигурност негласувалите с №10 потенциално леви избиратели гледат на БСП като на партия, която още не е завършила докрай своя катарзис. Съединението на национална социалистическа партия и ляв електорат още не се е състояло в рамките на огромния си потенциал.

Какво не достигна на БСП? Едно по-солидно социологическо проучване ще илюстрира доста по-точно причините, но те се трупаха една след друга. С генерал Радев БСП направи крачка напред. С г-жа Нинова начело и със започналата вътрешнопартийна реформа БСП направи втора крачка напред. Промяната започна да прилича на радикална. И до тук.

Със служебното правителство БСП – искайки или не искайки – направи първа крачка назад, показвайки че няма достатъчно влияние върху управлението. Самото служебно правителство се разглежда като стабилно, но в очите на повечето граждани то е неудачен временен сбор на личности, които по един или друг начин са се отърквали в бивши и не съвсем светли правителства. Служебното правителство забрави за съществуването на БСП, а когато БСП го констатира, беше късно. Промяната забуксува.

С партийната си предизборна платформа социалистическата партия се насочи към външни целеви сегменти, особено млади бизнесмени, желаещи да стартират някоя бизнес идея, както и към семейства, които работят и ще купуват жилище. Но класата на работниците и класата на селяните не намериха на предизборната лавица своите желания, обещавани от БСП. Не намериха – в лицето на БСП – своята закрилница и голяма част от пенсионерите. С двустепенния плосък данък социалистите съвсем се оплетоха. Платформата на други партии и коалиции, да спомена само „АБВ – Движение 21" е доста по-лява и значимо по-радикална от платформата на БСП. Писалите предизборната платформа са длъжници на БСП за втората й крачка назад от очакванията за радикална лява реформа.

Третата крачка назад (пак спрямо очакванията) е самата листа на кандидат-депутатите от БСП. Макар и доста освежена спрямо предните избори с нови лица като Тома Томов, Елена Йончева, проф. Иво Христов и други, в листите намериха място и хора, които не само са ненаясно със социалистическата идея (едва ли знаят какво означава „социализъм"?!), но и са продукт на други идеологически фабрики, та даже и извън всякакви фабрики. Такива кандидати не привличат допълнителни избиратели от други целеви групи, но отблъскват от основната. Да добавим и фактът че БСП продължава да се обгражда със сателити „в коалиция", но не може да надмогне ръста си и да се насочи към обединяване на разпокъсаната българска левица.

Четвъртата крачка назад бе отказът от диспут между БСП и основния й опонент – ГЕРБ. В случая не ставаше дума само за лидерски, а и за професионален партиен дебат; не ставаше дума за лидерски двубой „пръв срещу първа"; не ставаше дума за първа политическа сила срещу равна на нея политическа сила, а за първа срещу втора. Когато си втори, се налага да се съобразяваш повече с условията на първия. Отказът от диспут с два рунда – първи, между кандидат-министрите; втори, между водачите на партиите – можеше да се оцени и се оцени от избирателите като „недостатъчен капацитет" на кандидатите за властта.

БСП ще си осъществи своите анализи, но ще трябва да има по-изявен инстинкт на чуваемост на истинските нужди, потребности и желания на своите потенциални избиратели.

И така, загубиха гражданите индивидуално, обществото като цяло и потенциалният победител –идеята за радикална промяна.

Честито на победителите!


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички