Минчо Коралски, председател на Агенцията за хората с увреждания
С промените в системата на ТЕЛК първо ще изчезне понятието "нетрудоспособност". То на практика затваря пазара на труда за хората с увреждания. Аз винаги давам пример със себе си: Какво значение има, че не мога да си движа краката и в ТЕЛК-овото ми решение пише, че съм 100% нетрудоспособен, след като аз дълги години си работя нормално? Тази дамга "нетрудоспособен" с новия подход ще изчезне и ще се замени с вид и степен на увреждане. И в моя случай ще пише, че Коралски не може да си движи краката. А дали е трудоспособен или не, зависи на първо място, от самия човек дали иска да работи. На второ място, трябва да се промени системата, която осигурява работа на хората с увреждания. Т.е. тя да стане активна, като включва както работа с хората с увреждания, така и с работодателите, както е в цял свят.
Така че това е само началото, което ще промени подхода при социализирането на хората с увреждания. Аз се надявам, че този подход ще промени и социалното усещане в обществото, защото легендата, че всички хора с увреждания са ментета и мошеници, които са си платили на ТЕЛК, не говори добре нито за обществото, нито за социалната ни политика. От това трябва да избягаме, за да може обществото и то да се включи в решаването на тези проблеми. Новият подход е политика към конкретния човек и оттук нататък се предполага да се направят коренни промени в редица закони. Всичко трябва да бъде пренаредено от гледна точка на новата философия, която произтича и от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Трябва да се премахват прегради, а не само да лекуваме и да сепарираме хората.
Категорично няма да има орязване на инвалидните пенсии - който има право на такава пенсия, ще си я получава и ако иска - да работи, ако не иска - да не работи. Но няма как, и никъде по света го няма това, ти да получиш инвалидна пенсия и да си останеш на същото работно място. За какво се отпуска тази пенсия - като награда за това, че сте се увредили? Според мен големият корупционен натиск идва точно от това - че човек получава инвалидна пенсия и остава на същото работно място. Нашето разбиране е когато човек с увреждане тръгне да си търси работа, тогава той да получава част от пенсията си, за да може да компенсира загубата на трудоспособност или самият той да бъде мотивиран, че освен заплата ще получи и част от пенсията. Ако новата работа му дава по-малко възнаграждение, би трябвало да получава цялата си пенсия. Такава е практиката и в другите страни.
Един от проблемите, които трябва да бъдат решени, е, че в момента съществуват много забрани работодателите да не могат да уволняват хора с увреждания. Ние казваме: нека тази защита остане за хора, които са се увредили при даден работодател и той да не може да ги изхвърли, след като са го увредили. Но когато аз отивам с инвалидната си количка при работодател и искам да работя като юрист и той ме вземе, но после установи, че нямам нужната квалификация, не е редно да не може да ме уволни, защото съм на количка. Затова за хората с увреждания не би трябвало да служи тази защита, защото ние не може да превърнем работодателя в социален работник. В края на краищата той наема човек, за да му върши работа и ако има капацитет да я върши, ОК.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
