Четвъртък,

Камикадзета на мизерията

От: Failed to load user -
Камикадзета на мизерията
A
A
A

Смъртта дебне на работното място не само в Горни Лом

"И днес оцелях", казвал работник на близките си всеки ден, когато се прибирал от завода в Горни Лом. Не от мисия в Ирак. А от място, където на ръка е обезвреждал гръцки мини за 240 лева месечно. Превърнат в камикадзе на безизходицата, притиснала в ъгъла най-бедните хора в най-бедното кьоше на България, принудени да жертват живота си в името на парче хляб.

Как стана така, че за 25 години преход България можа да отгледа десетки камикадзета на мизерията, за които думата "свободен избор" просто не съществува? Защото те не са само в Горни Лом. Те са във всеки цех, в който без абсолютно никакви предпазни средства работници дишат отрови и не просто не се оплакват, а дори ще излязат на протест, ако Главна инспекция по труда им затвори завода? Те са по строителните обекти, където работници без каски и без обезопасителни въжета се катерят по скелето, за да ни построят например поредния лъскав мол.

В България смъртта дебне на работното място и при това за целта съвсем не е необходимо да работиш в завод за утилизация на боеприпаси. Можеш да работиш в ресторант, който слага луди цени в менюто си, и в същото време си пълни газовите бутилки на бензиностанцията за по-евтино. Имаше един такъв в столицата, гръмна преди една-две години - което, предполагам, не е отказало конкурентите му да се сдобиват с газ по същия начин.

Хората, които работят на подобни места, са най-евтиният капитал и най-евтината инвестиция на българския бизнес.

В "Миджур" например те струват под 300 лева. И вероятно собственикът е топинвеститорът на региона, когото никой не смее да докосне с пръст, защото е единственият, който създава работни места. Гледат го като бог, защото благодарение на него Горни Лом живее. Нищо, че работниците отиват всеки ден на работа с нагласата, че този ден може да им бъде последен.

Това ли има предвид държавата под "насърчаване откриването на нови работни места"? Колкото и да не ни се вярва, май да. В десетки запуснати и едва тлеещи селца и градчета някои бизнесмени са се превърнали в дерибеи, които си носят в малкото джобче всички местни съдии, прокурори и инспектори по труда, начело с кмета. Просто защото правят онова, без което регионът ще спре да съществува - дават работа. Нищо, че заплатите на всичките им работници струват по-малко от автомобила, който карат. Нищо, че им купуват каски за еднократна употреба, предпазни средства с изтекъл срок на годност - нали за сметка на това ги оставят да работят неограничен брой часове. Приказките за това, че имало синдикати и че работникът може да се оплаче на Главна инспекция на труда, са за жълтите павета. За хората, които могат да си позволят лукса да живеят в градове, където съществуват алтернативи. Не за обитателите на места като Горни Лом, които отдавна са пожертвали свободата си на олтара на залъка.

Ставащото там е плод на псевдодемократичното общество, в което живеем. Когато опре до гласуване, ги ругаем, че продавали гласа си за 20 лева, и им обясняваме, че купуването и продаването на гласове било престъпление. Със сигурност е, но все пак по-малко престъпление, отколкото купуването и продаването на човешки животи, при това по цени на едро. Думата "безхаберие" дори не описва в пълната му степен онова, на което сме свидетели - защото става дума не просто за пренебрегване на правила и закони, а за пренебрежение спрямо живота. За факта, че превърнахме България в страна на феодали, които могат да разполагат не с труда, а с живота на работниците си както пожелаят, и това дори вече не прави впечатление. Каква Европа бе, джанъм - това са роби, обречени на глад, ако заводът им не проработи повече.

Главна инспекция по труда най-сетне се сети да го затвори - след не знам колко предписания и два опита за отнемане на лиценза, които съдът порязал. Искам да чуя името на съдията. Искам да чуя поне едно име на наказан. И освен това искам да чуя има ли държавата планове как ще живеят и какво ще работят живите в Горни Лом - онези, които чакаха техните съпрузи и родители да донесат у дома месечната заработка от 240 лева. Които тези дни ще погребват дрехи - защото тела няма. Или просто ще приключим траура и благополучно ще ги забравим, след като им запалим по една предизборна свещ.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички