Основна заслуга на правителството на Пламен Орешарски е внасянето на ред в отношенията между държавата и бизнеса. Имам предвид основните проблеми - връщането на ДДС, начало на диалог за премахването на излишните регистрационни режими. Да вземем за пример режима за касова отчетност за ДДС. Тази промяна отдавна се предлага от бизнеса, касае главно малки и средни фирми и е изключително важен. Предприемачите трябваше да плащат данъка дори и да не са си получили парите от своите клиенти, включително и при фрапиращите случаи, когато държавата е клиент по доставки. Фирмата изпълнител си е свършила работата, доставила е стоката, издала е фактура, но държавата не й е платила. И отгоре на всичко преследва изрядния предприемач, за да му вземе данък върху това, което не му е платила. Т.е. държавата го прецаква със 120%. Нормализирането на тези взаимоотношения, в смисъл плащане навреме на бизнеса, намаляването на задълженията на държавата по закона за ДДС е сериозен прогрес. Той е разбираем обаче само за малка група хора, които се занимават с бизнес. Тук не става въпрос и за големите мултинационални компании, за които лобират посланиците на чужди държави да им се връща ДДС и да рекетират правителството да плаща веднага, за да не стане международен скандал. Или примерно онези 8-10 компании, които въртят бизнес с държавата и винаги печелят обществените поръчки - те нямат такива проблеми. Става въпрос за онези най-обикновени малки, средни и по-големи фирми, които нямат специален достъп до инструменти за въздействие върху държавата - нито се познават с някого от властта, за да лобира в тяхна полза, нито могат да се обадят на съответния посланик. В същото време европейски контрабандисти не плащат ДДС при внасянето например на захар или на земеделска продукция. И тук правителството на Орешарски се опитва да сложи контрабандата под контрол. Става дума за т. нар. вътрешнообщностни доставки в рамките на ЕС, които безпрепятствено влизат в България. Даже съм чувал да се твърди от митнически и полицейски шефове, че щом е европейска доставка - нямали право да я спират и да я проверяват, което изобщо не е вярно. Популярни станаха мерките за контрол и покрай доставките на земеделска продукция. Това беше най-чувствителното място, защото ударът беше наистина непоносим за българските производители. Захарната мафия наложи цели отрасли да затворят заради това, че същите европейски контрабандисти внасят продукти, адресирани до несъществуващи цигански фирми, и не плащат ДДС и по този начин нелоялно печелят 20% още на границата. Така местният производител вече не е в състояние да им излезе насреща, защото той трябва да си плаща 20-те процента, иначе рискува да влезе в затвора. Противодействията, които предприе кабинетът "Орешарски", бяха изключително важни. И българските производители на земеделска продукция постепенно се успокояват. Дори изкупните цените на някои наши стоки се повишиха, при доматите даже се утроиха. Причината е, че чуждите контрабандни доставки вече не ги удрят. Да вземем Гърция - двойно субсидираната (от ЕС и от държавата) продукция не се продава там, а у нас, защото цените тук са по-високи. Но като най-добър пример за доверието към кабинета е съвсем скорошната емисия от 300 млн. евро, която се изкупи за отрицателно време от банки и дружества при доходност 0,6%. Така пазарът даде своята категорична оценка на правителството на Пламен Орешарски и не се сбъднаха апокалиптичните предсказания, които не спират и сега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
