Така се получи, че най-недвусмисленият отговор на това, какво ще се случи с мирната атомна енергетика след аварията във Фукушима, дадоха отдалечените от Япония българи. Около 60% от участниците в референдума в България отговориха положително на въпроса, дали желаят да развиват атомна енергетика чрез изграждането на нова АЕЦ в страната си.
И макар пред урните да се явиха малко над 20%, самият резултат означава нещо повече от "плесница зад тила", която българите нанесоха на своето правителство, което упорито и не без успех се противопоставяше на изграждането от руска компания на АЕЦ в Белене, пише ИТАР-ТАСС.
Този резултат от гласуването в страна, където "антиатомното" движение беше много силно, означава, че общественото мнение на практика е заличило травмата, нанесена от Фукушима.
Нещо, което президентът на държавната корпорация "Росатом" Сергей Кириенко констатира още в края на миналата година. "По същество 2012 се превърна в първата пълноценна година, когато шокът от Фукушима премина. Можем да говорим за по-добри перспективи на атомния отрасъл", каза той на форума Атомекс.
"По-сдържаните оценки", които даваха експертите веднага след аварията от 11 март 2011, се свеждаха до това, че пускането в експлоатация на нови енергоблокове до 2030-2035 ще намалее два пъти.
Днес същите тези експерти са далеч по-големи оптимисти. МААЕ прогнозира изграждането на 300-340 гигавата нови мощности до 2035, което е само с 10-12% по-малко от очакванията, които съществуваха преди Фукушима. В действителност това означава, както говори Кириенко, че през следващите години ще бъдат изградени около 400 нови енергоблока.
"Антиатомните" бастиони по света стават все по-малко. От големите остават само Германия и Япония. Отбраната на последния се проби неотдавна: тук трябва да се уточни, че забраната за строителство на АЕЦ засяга само нови проекти, а вече започнатите трябва да бъдат довършени. Тъй като забраната действа в рамките на програмата за енергийно развитие до 2030, можем да прогнозираме, че към края на този срок готовността да се достроява плавно ще премине във фаза на ново строителство.
За реалистите е ясно, че алтернативата на атомната енергетика, даже и ако съществува, то към днешна дата е много по-скъпа и по-малко ефективна. Например, неотдавна бе съобщено, че в щата Мисури малкият град Рок-Порт осигурява своите енергийни нужди почти изцяло за сметка на ветрогенератори. Само че...в това градче живеят само 1300 души. Промишлеността не е развита. Затова пък се наложило да бъдат изградени 75 ветрогенератора, чийто срок на експлоатация е 25 години. И тук има един тънък момент: днешните ветрогенератори ще се изплатят ...след 25 или 30 години.
С други думи, енергията от тези вятърни мелници, загрозили пейзажите в много страни, в действителност струва много по-скъпо от атомната. Особено, ако вземем предвид, че металът и останалите детайли за тяхното изграждане се произвежда с използването на "обикновена" електроенергия...
И за още едно нещо не обичат да говорят привържениците на алтернативната енергетика - за т.нар. коефициент на използване на инсталираните мощности. По същество, това е енергийно КПД. Техническите справочници твърдят, че в европейските условия тази величина за ветрогенераторите е равна на около 25%. Т.е. в съща тази Германия, която желае да се откаже изцяло от атомна енергия и планира до 2030 да произвежда 25 хиляди мегавата от ветропаркове, трябва да построи толкова, че тяхната потенциална мощност да бъде четири пъти повече. В резултат за строителството само на 30 ветропарка в Северно и Балтийско море ще бъдат похарчени над 47 милиарда долара.
Това не означава, че в Русия енергетиците не планират развитието на вятърната енергетика. Нещо повече, с това доста усърдно се занимават...в системата на "Росатом". Влизащата в състава й компания за производство на енергетическо машиностроене "Атоменергомаш" разработва проекти за създаване на ветропаркове с мощност 50-100 МВт в 9 региона на Русия. Само че те ще работят обвързани с АЕЦ, за да се увеличи коефициентът на използвана инсталирана мощност на ядрените централи!
Любопитното е, че така се заражда съревнования с немците. Та нали Русия планира да построи към 2030 г. 38 атомни блока, в резултат на което днешната мощност на атомната енергетика ще се увеличи от 24,2 хиляди МВт до 51 хиляди МВт. Доста интересно може да се окаже сравнението на икономическите резултати от двете направления в енергетиката след 15 години!
Впрочем, един от тях вече е ясен днес: обемът на договори на "Росатом" само на чуждестранния пазар през следващите десет години ще достигне 69 милиарда долара. Това е първо място в света - същото, за което толкова често лелеят в руското общество и на което поради някаква причина не се обръща внимание, когато то се заема от Русия по право.
Между впрочем, въпросът даже не е толкова в почетното водачество в един от най-съвременните отрасли на световната икономика. Далеч по-важно, за което неотдавна говори председателят на Надзорния съвет на държавната корпорация "Росатом", вицепремиерът Дмитрий Рогозин: "Инвестирайки средства в развитието на атомния отрасъл, ние инвестираме в технологичното лидерство на нашата страна на световните пазари".
А най-важното е, че нашият атомен отрасъл необходимо и закономерно се явява като мотор на цялата руска икономика. В края на краищата, производството на всичко най-търсено от съвременната наука и технологии - от свръхпроводници до гигантски отливки от най-сложните сплави изисква съответните свързани производства. А след като го налага, следователно ги и развива след себе си.
И посоката е зададена: напред и към върха. Което чувстват даже в България, пише руската агенция, цитирана от БГНЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
