Понеделник,

Илиан Зафиров: Финансираме добри проекти, а не определени бизнеси

От: Администратор -
2277
Илиан Зафиров: Финансираме добри проекти, а не определени бизнеси
A
A
A

Илиан Зафиров е член на Управителния съвет (УС) и изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка АД. Член е и на УС на Асоциацията на банките в България. Завършил е ВИИ "Карл Маркс" (УНСС), специалност МИО. Започва банковата си кариера в Българска външнотърговска банка. Постъпва в Корпоративна търговска банка АД през 2000 г.

- Г-н Зафиров, най-коментираната банкова тема в момента са промените в Закона за потребителския кредит. Как ще се отрази отпадането на таксите за предсрочно погасяване на ипотеките, за усвояване и управление на кредита на банките, задава ли се кредитен туризъм за рефинансиране на ипотечни заеми?

- В първия момент, в който кандидатите за рефинансиране разберат колко са таксите за нотариусите например, смятам, че ще са наясно. Трябва много добре да си направят сметките - какво печелят, какво губят, какви допълнителни разходи ще имат и колко нерви ще скъсат. И да се внимава, защото банките имат промоционални предложения, които са за година, най-много две. Аз прогнозирам, че промоциите по ипотечните кредити ще намалеят. И банките ще бъдат по-внимателни в рекламните кампании и посланията си занапред. При нас в Корпоративна търговска банка АД (КТБ) делът на ипотечните кредити е под 1% от кредитния ни портфейл. Ние не сме ориентирани към банкирането на дребно с физически лица. Като експерт обаче мога да кажа, че няма начин промените да не се отразят на сектора. Банките ще преосмислят кредитната си политика и ще променят принципите, по които се формира цената на кредита. Никой не може да ме убеди, че няма да има частично преливане на тези такси и комисиони, които бяха отменени, в някакъв друг лихвен, паралихвен или съпътстващ доход. Защото банките имат разходи, които трябва да се покриват.

При падане на лихвите по депозитите се очаква да има и спад на лихвите по кредитите, но в банкирането на дребно е възможно лихвите по кредитите да се запазят именно заради необходимостта от компенсиране на приходите, които покриваха администрирането на тези кредити. Лихвеният доход компенсира лихвения разход. А таксите и комисионите покриват административно-управленските разходи - заплати, амортизации на техника, на сгради, наеми. Смятам, че промените в законовата рамка в голямата си част бяха доста популистки.

- Предвиждате ли намаляване на печалбите?

- Всяка една банка с разумна политика през тези години на стагнация се е опитвала до голяма степен да сподели ефекта от кризата със своите клиенти. Никоя банка не би тръгнала да печели на гърба на клиентите си в кризисни условия, имайки предвид, че те нямат кой знае какви възможности за лавиране. Ще ви дам пример с КТБ - при значително увеличен гаранционен портфейл, приходите ни от такси и комисиони по гаранциите са паднали, защото сме се опитвали да преразглеждаме тарифната си политика през тези години и да намалим тежестта на плащаните от дългогодишните ни клиенти такси и комисиони. Лихвеният марж също ще се свива, това е световна тенденция, а оттам - и доходите на банките. Затова те трябва да оптимизират своята дейност.

- Смятате ли, че българинът е повишил финансовата си грамотност и ще може да прецени правилно и в перспектива какво би му донесла евентуална смяна на банката?

- За последните 25 г. ни се случи какво ли не - финансови пирамиди, кризисни сътресения, последно преживяхме и депозитен туризъм, който се оказа напълно излишен, защото "туристите" бяха под 10% от общия обем на депозантите. Има още нещо, за което не се говори - образователната ни система е с дефицит в това отношение. Добре би било учениците дори извън специализираните гимназии да се обучават на елементарни финансови умения, без които в днешно време не може. Защото пазарът ще се отваря все повече, някой ден ще имаме достъп до финансовия пазар не само в цяла Европа, но и в света, ще се сключват финансови сделки, по-сложни от кредитиране и депозиране.

- Има ли оживление във фирменото кредитиране, статистиката отчита ръст в производството?

- Все още не се наблюдава засилване на кредитната активност. КТБ залага на фирми, които генерират добър бизнес и са експортно ориентирани. Имаме увеличение на кредитния портфейл, но това е основно от наши традиционни клиенти или такива, които са оценили и търсят нашето обслужване. Клиентите ни не само се опитват да оцеляват, но и добре го правят, развиват се добре. Безспорно е, че най-добри са резултатите при експортно ориентираните компании. При тях може да се каже, че се наблюдава оживление в търсенето на финансиране, макар и не много значимо - не толкова, колкото би ни се искало, не и в такива размери, че да бъде забелязано с просто око.

- От кои сектори на икономиката имате такива наблюдения?

- Подкрепяме редица инфраструктурни проекти чрез мостово финансиране и други кредитни инструменти, имаме клиенти от автомобилостроенето - проектът на "Great Wall" край Ловеч, от търговията с електроенергия и др. В енергетиката обаче търсенето силно намаля и пазарът се сви по обясними причини. Не бих искал да говоря за конкретни отрасли, защото нашата философия на финансиране е по-различна от тази на другите банки - кредитираме конкретни проекти, независимо от кой отрасъл са. Те трябва да са гарантирани като изпълнение (доставки и реализация), паричните потоци да са предсказуеми и да покриват целия живот на сделката, за да може да се погасяват главницата и лихвите.

- Подпомагате ли проекти по програмите на ЕС и как работите с тези клиенти?

- Да, разбира се. Имаме и специално създадени за целта две дъщерни дружества - "Велдер консулт" и "Фара консулт", които са създадени да подпомагат наши настоящи и бъдещи клиенти при изграждане на проектите, при създаване на необходимата документация и реализацията на дейността по тези проекти.

- Какви са вашите впечатления, научиха ли се българските предприемачи да усвояват пари по европейските програми?

- Въпросът не е до предприемачите. Банката също е участвала в проект по програма "Конкурентоспособност" като стопански субект, с цел повишаване на квалификацията на персонала. Усилията, които са необходими от чисто административна гледна точка за изпълнението на подобни проекти, са изключително тежки. Голям проблем е и постоянната промяна в персонала на държавните агенции, които администрират проектите. Това води до редица недоразумения и проблеми в процеса на работа. Би било добре, ако във ведомствата има квалифициран персонал, той да бъде запазван и обучаван.

- Наблюдава се спад в лихвите по депозитите, но спестяванията продължават да растат. Как отговаряте на търсенето на пазара?

- Всички банки в последните години чувствително намаляват лихвите по депозитите. Няма логика КТБ да стои извън пазара. Затова предприехме закономерни стъпки - например оттеглихме някои високодоходни продукти, които се предлагат от над 10 г. Хубаво е да се търси и предлага нещо ново и затова пуснахме четири нови депозита, които са изключително гъвкави, профилирани за различни клиенти. Продължаваме да предлагаме срочни депозити - новият депозит "КТБ Класик" дава възможност клиентът сам да си избере срока на депозиране (включително 24 и 36 месеца), след което депозитът не се подновява автоматично, т.е. той няма грижа да следи падежа. Депозит "КТБ Практик" е ориентиран към клиенти, които биха искали да ползват лихвата си и затова тя може да се превежда по отделна сметка. Депозит "КТБ Динамика" е наследник на вече оттеглените ни "отворени" депозити. Той съчетава всички предимства на депозит със сравнително висока лихва и свобода на ползване като разплащателна сметка. Т.е. това е продукт, от който няма повече какво да се иска - има висока доходност, гъвкавост при опериране със средствата, възможност за разплащания, управление чрез интернет банкиране. Депозит "КТБ Капитал" е за клиенти с дълготрайни спестовни намерения, които заделят сравнително по-големи суми за по-дълъг период. При него се капитализира лихвата. Банката отговаря на изискванията на депозитния пазар - това е, което може да се каже с една дума за продуктите ни.

- Каква е причината за непрекъснатото повишаване на сумите на депозитите в банките въпреки финансовата криза и нарастването на безработицата?

- Все още не е достигната точката, при която депозитът ще бъде относително по-неизгоден като инвестиция в сравнение например с недвижимите имоти или нещо друго. Ще се стигне и до този момент, следвайки пазарните механизми. Но на този етап, при тази стагнация, голяма част от спестяванията са от закрити и замрели бизнеси. Хората са решили, че няма нужда да работят на загуба и са инвестирали средствата си по един ликвиден, сигурен и сравнително високодоходен начин в очакване на по-добри времена. Огромна роля в този процес играе и междуфирмената задлъжнялост, която верижно закри доста бизнеси.

- Как стои в момента въпросът със сметките на държавните предприятия в КТБ, колко процента от тях имат сметки в банката?

- Служебният кабинет прие постановление за сметките на фирмите с преобладаващо държавно участие и те явно го спазват. В КТБ няма концентрация на такива средства. Много ми се иска обаче да разсея някои заблуди. Непрекъснато се говори, че парите на държавата са в КТБ. Първо, това не са парите на държавата, те са в БНБ. Инсинуациите през последните няколко години се базираха на откъслечна информация за сметки на 13-14 предприятия от общо над 200 фирми с преобладаващо държавно участие. Нормално е, след като банката е профилирана в енергетиката, да работи с повечето от енергийните предприятия. Второ - трябва да се знае, че става въпрос не само за сметките, но и за кредитите, за цялостно ежедневно обслужване. Говоренето само за депозитните сметки е изключително манипулативно и мисля, че това стана ясно. Не съм убеден също така, че въпросният регламент е в полза на фирмите, чиито концентрации засяга, той не им позволява да постигнат най-добри условия на обслужване, но щом като е приет, той трябва да се спазва.

- Конкуренцията между банките ще става все по-ожесточена, как ще отговорите на тези предизвикателства?

- Винаги сме предлагали на нашите клиенти колкото се може по-богата гама от продукти, стремим се да бъдем максимално гъвкави, да предлагаме това, което търсят. Само няколко факта - първото интернет банкиране в България беше предложено от КТБ, първият отворен депозит беше наш - преференциалният безсрочен депозит, който работи до днес, но вече с друго търговско наименование и с по-нисък лихвен процент (споменатият "КТБ Динамика"). При внедряването на всеки нов продукт най-голямо внимание отделяме на сигурността на технологиите. Все пак банките не са опитни зайчета и не следва да се внедрява всяко ново технологично постижение, колкото и да е примамливо. Всеки нов проект в това отношение крие голяма доза операционен риск. Както се казва, покрай работеща система трябва да се минава на пръсти. Аз бих добавил - а покрай банковата система не трябва и да се диша, когато тя работи добре.

- Остава ли КТБ банка на едрия бизнес или обръщате повече внимание и на банкирането на дребно? С купуването на "Креди Агрикол" не беше ли точно това целта?

- След окончателното приключване на сделката ще бъде обявена и политиката на банката. Тъй като в КТБ не се занимаваме с ритейл, идеята е другата банка от групата да прави точно това. Така ще бъдат структурирани и техните продукти.

- Каква ще бъде търговската марка, как ще се нарича новата банка?

- Все още текат регистрационни и административни процедури, срокове, но предполагам, че до около месец всичко ще се изясни.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички