Илиан Зафиров е член на Управителния съвет (УС) и изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка АД. Член е и на УС на Асоциацията на банките в България. Завършил е ВИИ "Карл Маркс" (УНСС), специалност МИО. Започва банковата си кариера в Българска външнотърговска банка. Постъпва в Корпоративна търговска банка АД през 2000 г.
- Г-н Зафиров, най-коментираната банкова тема в момента са промените в Закона за потребителския кредит. Как ще се отрази отпадането на таксите за предсрочно погасяване на ипотеките, за усвояване и управление на кредита на банките, задава ли се кредитен туризъм за рефинансиране на ипотечни заеми?
- В първия момент, в който кандидатите за рефинансиране разберат колко са таксите за нотариусите например, смятам, че ще са наясно. Трябва много добре да си направят сметките - какво печелят, какво губят, какви допълнителни разходи ще имат и колко нерви ще скъсат. И да се внимава, защото банките имат промоционални предложения, които са за година, най-много две. Аз прогнозирам, че промоциите по ипотечните кредити ще намалеят. И банките ще бъдат по-внимателни в рекламните кампании и посланията си занапред. При нас в Корпоративна търговска банка АД (КТБ) делът на ипотечните кредити е под 1% от кредитния ни портфейл. Ние не сме ориентирани към банкирането на дребно с физически лица. Като експерт обаче мога да кажа, че няма начин промените да не се отразят на сектора. Банките ще преосмислят кредитната си политика и ще променят принципите, по които се формира цената на кредита. Никой не може да ме убеди, че няма да има частично преливане на тези такси и комисиони, които бяха отменени, в някакъв друг лихвен, паралихвен или съпътстващ доход. Защото банките имат разходи, които трябва да се покриват.
При падане на лихвите по депозитите се очаква да има и спад на лихвите по кредитите, но в банкирането на дребно е възможно лихвите по кредитите да се запазят именно заради необходимостта от компенсиране на приходите, които покриваха администрирането на тези кредити. Лихвеният доход компенсира лихвения разход. А таксите и комисионите покриват административно-управленските разходи - заплати, амортизации на техника, на сгради, наеми. Смятам, че промените в законовата рамка в голямата си част бяха доста популистки.
- Предвиждате ли намаляване на печалбите?
- Всяка една банка с разумна политика през тези години на стагнация се е опитвала до голяма степен да сподели ефекта от кризата със своите клиенти. Никоя банка не би тръгнала да печели на гърба на клиентите си в кризисни условия, имайки предвид, че те нямат кой знае какви възможности за лавиране. Ще ви дам пример с КТБ - при значително увеличен гаранционен портфейл, приходите ни от такси и комисиони по гаранциите са паднали, защото сме се опитвали да преразглеждаме тарифната си политика през тези години и да намалим тежестта на плащаните от дългогодишните ни клиенти такси и комисиони. Лихвеният марж също ще се свива, това е световна тенденция, а оттам - и доходите на банките. Затова те трябва да оптимизират своята дейност.
- Смятате ли, че българинът е повишил финансовата си грамотност и ще може да прецени правилно и в перспектива какво би му донесла евентуална смяна на банката?
- За последните 25 г. ни се случи какво ли не - финансови пирамиди, кризисни сътресения, последно преживяхме и депозитен туризъм, който се оказа напълно излишен, защото "туристите" бяха под 10% от общия обем на депозантите. Има още нещо, за което не се говори - образователната ни система е с дефицит в това отношение. Добре би било учениците дори извън специализираните гимназии да се обучават на елементарни финансови умения, без които в днешно време не може. Защото пазарът ще се отваря все повече, някой ден ще имаме достъп до финансовия пазар не само в цяла Европа, но и в света, ще се сключват финансови сделки, по-сложни от кредитиране и депозиране.
- Има ли оживление във фирменото кредитиране, статистиката отчита ръст в производството?
- Все още не се наблюдава засилване на кредитната активност. КТБ залага на фирми, които генерират добър бизнес и са експортно ориентирани. Имаме увеличение на кредитния портфейл, но това е основно от наши традиционни клиенти или такива, които са оценили и търсят нашето обслужване. Клиентите ни не само се опитват да оцеляват, но и добре го правят, развиват се добре. Безспорно е, че най-добри са резултатите при експортно ориентираните компании. При тях може да се каже, че се наблюдава оживление в търсенето на финансиране, макар и не много значимо - не толкова, колкото би ни се искало, не и в такива размери, че да бъде забелязано с просто око.
- От кои сектори на икономиката имате такива наблюдения?
- Подкрепяме редица инфраструктурни проекти чрез мостово финансиране и други кредитни инструменти, имаме клиенти от автомобилостроенето - проектът на "Great Wall" край Ловеч, от търговията с електроенергия и др. В енергетиката обаче търсенето силно намаля и пазарът се сви по обясними причини. Не бих искал да говоря за конкретни отрасли, защото нашата философия на финансиране е по-различна от тази на другите банки - кредитираме конкретни проекти, независимо от кой отрасъл са. Те трябва да са гарантирани като изпълнение (доставки и реализация), паричните потоци да са предсказуеми и да покриват целия живот на сделката, за да може да се погасяват главницата и лихвите.
- Подпомагате ли проекти по програмите на ЕС и как работите с тези клиенти?
- Да, разбира се. Имаме и специално създадени за целта две дъщерни дружества - "Велдер консулт" и "Фара консулт", които са създадени да подпомагат наши настоящи и бъдещи клиенти при изграждане на проектите, при създаване на необходимата документация и реализацията на дейността по тези проекти.
- Какви са вашите впечатления, научиха ли се българските предприемачи да усвояват пари по европейските програми?
- Въпросът не е до предприемачите. Банката също е участвала в проект по програма "Конкурентоспособност" като стопански субект, с цел повишаване на квалификацията на персонала. Усилията, които са необходими от чисто административна гледна точка за изпълнението на подобни проекти, са изключително тежки. Голям проблем е и постоянната промяна в персонала на държавните агенции, които администрират проектите. Това води до редица недоразумения и проблеми в процеса на работа. Би било добре, ако във ведомствата има квалифициран персонал, той да бъде запазван и обучаван.
- Наблюдава се спад в лихвите по депозитите, но спестяванията продължават да растат. Как отговаряте на търсенето на пазара?
- Всички банки в последните години чувствително намаляват лихвите по депозитите. Няма логика КТБ да стои извън пазара. Затова предприехме закономерни стъпки - например оттеглихме някои високодоходни продукти, които се предлагат от над 10 г. Хубаво е да се търси и предлага нещо ново и затова пуснахме четири нови депозита, които са изключително гъвкави, профилирани за различни клиенти. Продължаваме да предлагаме срочни депозити - новият депозит "КТБ Класик" дава възможност клиентът сам да си избере срока на депозиране (включително 24 и 36 месеца), след което депозитът не се подновява автоматично, т.е. той няма грижа да следи падежа. Депозит "КТБ Практик" е ориентиран към клиенти, които биха искали да ползват лихвата си и затова тя може да се превежда по отделна сметка. Депозит "КТБ Динамика" е наследник на вече оттеглените ни "отворени" депозити. Той съчетава всички предимства на депозит със сравнително висока лихва и свобода на ползване като разплащателна сметка. Т.е. това е продукт, от който няма повече какво да се иска - има висока доходност, гъвкавост при опериране със средствата, възможност за разплащания, управление чрез интернет банкиране. Депозит "КТБ Капитал" е за клиенти с дълготрайни спестовни намерения, които заделят сравнително по-големи суми за по-дълъг период. При него се капитализира лихвата. Банката отговаря на изискванията на депозитния пазар - това е, което може да се каже с една дума за продуктите ни.
- Каква е причината за непрекъснатото повишаване на сумите на депозитите в банките въпреки финансовата криза и нарастването на безработицата?
- Все още не е достигната точката, при която депозитът ще бъде относително по-неизгоден като инвестиция в сравнение например с недвижимите имоти или нещо друго. Ще се стигне и до този момент, следвайки пазарните механизми. Но на този етап, при тази стагнация, голяма част от спестяванията са от закрити и замрели бизнеси. Хората са решили, че няма нужда да работят на загуба и са инвестирали средствата си по един ликвиден, сигурен и сравнително високодоходен начин в очакване на по-добри времена. Огромна роля в този процес играе и междуфирмената задлъжнялост, която верижно закри доста бизнеси.
- Как стои в момента въпросът със сметките на държавните предприятия в КТБ, колко процента от тях имат сметки в банката?
- Служебният кабинет прие постановление за сметките на фирмите с преобладаващо държавно участие и те явно го спазват. В КТБ няма концентрация на такива средства. Много ми се иска обаче да разсея някои заблуди. Непрекъснато се говори, че парите на държавата са в КТБ. Първо, това не са парите на държавата, те са в БНБ. Инсинуациите през последните няколко години се базираха на откъслечна информация за сметки на 13-14 предприятия от общо над 200 фирми с преобладаващо държавно участие. Нормално е, след като банката е профилирана в енергетиката, да работи с повечето от енергийните предприятия. Второ - трябва да се знае, че става въпрос не само за сметките, но и за кредитите, за цялостно ежедневно обслужване. Говоренето само за депозитните сметки е изключително манипулативно и мисля, че това стана ясно. Не съм убеден също така, че въпросният регламент е в полза на фирмите, чиито концентрации засяга, той не им позволява да постигнат най-добри условия на обслужване, но щом като е приет, той трябва да се спазва.
- Конкуренцията между банките ще става все по-ожесточена, как ще отговорите на тези предизвикателства?
- Винаги сме предлагали на нашите клиенти колкото се може по-богата гама от продукти, стремим се да бъдем максимално гъвкави, да предлагаме това, което търсят. Само няколко факта - първото интернет банкиране в България беше предложено от КТБ, първият отворен депозит беше наш - преференциалният безсрочен депозит, който работи до днес, но вече с друго търговско наименование и с по-нисък лихвен процент (споменатият "КТБ Динамика"). При внедряването на всеки нов продукт най-голямо внимание отделяме на сигурността на технологиите. Все пак банките не са опитни зайчета и не следва да се внедрява всяко ново технологично постижение, колкото и да е примамливо. Всеки нов проект в това отношение крие голяма доза операционен риск. Както се казва, покрай работеща система трябва да се минава на пръсти. Аз бих добавил - а покрай банковата система не трябва и да се диша, когато тя работи добре.
- Остава ли КТБ банка на едрия бизнес или обръщате повече внимание и на банкирането на дребно? С купуването на "Креди Агрикол" не беше ли точно това целта?
- След окончателното приключване на сделката ще бъде обявена и политиката на банката. Тъй като в КТБ не се занимаваме с ритейл, идеята е другата банка от групата да прави точно това. Така ще бъдат структурирани и техните продукти.
- Каква ще бъде търговската марка, как ще се нарича новата банка?
- Все още текат регистрационни и административни процедури, срокове, но предполагам, че до около месец всичко ще се изясни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
