Акад.д-р г.н. Марин Деведжиев, председател на Българското геополитическо дружество
В края на миналата година дойде новината, че България и Румъния планират строеж на два нови моста над Дунав при Силистра - Кълъраш и Никопол - Турну Мъгуреле. Дори се спомена 2017 г. за начало на строежа им, който се очаква да продължи две години.
Всъщност тези два моста България ги чака повече от 100 години. Още през 1912 г.инж Лукан Хашнов, син на прочутата баба Тонка, публикува предложението си "Железница Дунав - Егейско море". В него доказва, че "....една железница от Никопол за Плевен - Ловеч - Троян - Карлово - Хисаря - Пловдив - Станимака - Чепеларе и оттам за Пашмаклий - Смолян представлява най-късия път, който би съединявал Дунав и Източна Европа(през Букурещ - Варшава - Петербург) с Егейско море и Египет, т.е. най-правият и рационален път от най-северната точка на Европа до най-южната на Африка.
У нас съществуват само две трудни места за свързването на тая железница. Те са: мостът на Дунав между Никопол и Турну Мъгуреле и големия тунел между Троян и Карлово.
Цял век след публикуването на това предложение не спират усилията то да се приложи. Още следващата 1913 г. идеята на инж. Ханшов се подема от Стою Шишков в брошурата му "Значението на бъдещите железници от Пловдив до Беломорския бряг". Същата теза той разширено я допълва след 12 г. с по-обстойна аргументираност и предлага "Родопска железница".
Следват проучванията за нейното трасе, а началото й се поставя с линия Крумово - Станимака (Aсеновград). При откриването й през 1928 г. тогавашният премиер Андрей Ляпчев нарича трасето на линията "Беломорски проход".
В началото на 1929 г. Висшият технически съвет на БДЖ одобрява "линията Ловеч - Троян да продължи през Балкана и се свърже с подбалканската линия при с. Текия (Христо Даново) с базисен тунел дълъг около 7500 - 9800 м". От направените през 1959 г. предложения в тригодишната дискусия, заключението е: "да се създаде нова жп връзка между Северна и Южна България през Троян - Христо Даново с тунел 12.3 км".
При откриването на жп линията Ловеч - Троян на 2 ноември 1948 г. се изтъква: "Линията ще представлява част от бъдещата голяма магистрала, която чрез големия тунел под Балкана ще трябва да съединява Северна с Южна България, а чрез моста на Дунав ще съединява Балтийско море с Егейско".
След 1990 г., когато българо-гръцките преходи станаха междудържавна и европейска необходимост, бяха направени проучвания за продължаването на трасето на юг от Смолян. Те показаха, че най-благоприятно за това продължение е преминаване при с. Горово за пряка връзка с Ксанти.
В настоящия момент предимствената задача за Централния транспортен коридор е проектът за баражната стена на ХТК "Белене-Чоара",която да се преработи за мостова конструкция.
Въпреки че проект за тунела Троян-Карлово е съставян неколкократно, осъвременяването му е наложително. От южния отвор на тунела назрява нуждата да се преоцени трасето особено преди Пловдив, поради околовръстното застрояване.
Преодоляването му налага източното отклонение на участъка Труд - Крумово.
След влизането в експлоатация на дунавския мост Белене - Чоара коридорът "Дунав - Бяло море" придобива качествата на "носеща греда" на националната транспортна мрежа, което налага проектно да се регламентира трасето му.
В това качество Централният транспортен коридор трябва да бъде утвърден като основен териториално устройствен регулатор в развитието на страната ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
