Хемингуей от Жеравна

Д-р Петър Стоянович, министър на културата

Хемингуей от Жеравна | StandartNews.com

133 години от рождението на Йордан Йовков е поредният юбилей, който отбелязваме. Кой както може: ако му остане време, ако общината или държавата намерят пари, ако въобще се сети. Известно е, че както годишнините, така и кючеците традиционно привличат масите. Забравяме, че единственият смисъл да честваме духовните си големци е ако извън краткия приповдигнат тон на клишираните хвалби ги издигнем над читанката, манифеста и конюнктурата. Ако ги съотнесем към днешното и световното и потърсим у тях смисъл и упование на съществуването си.

Военни кореспонденти, журналисти, брилянтни разказвачи, летописци, хора с бурен живот и трагичен край - приликите между Йовков и Хемингуей са стряскащи дори само в документалната база, на която са основани произведенията им. В грозното и двамата виждат първо красотата. Единият е роден в Жеравна, другият в Оук Парк, Илинойс, но все едно са израснали в комшулука на съседските дворове. Качествената им съизмеримост няма география и националност - ако съдбата бе разменила родните им села, днес "По жицата" или "Последна радост" щяха да се изучават на седем континента.

Твърде дръзко мислим, че днес тежкият ни личен и национален делник е без аналог в миналото, че бедите ни изненадват историята. Да припомним ли в какво време Йовков пише най-светлите си текстове? По време на войните и непосредствено след тях, когато България е на косъм от териториалното си оцеляване и в пълен морален, духовен и поколенчески колапс. Тогава не е загубила една партия, а цялата държава; окупацията не се простира върху няколко зали, а върху Македония, Тракия и Добруджа. Тогава или сега нацията е по-разделена, хората по-отчаяни и безнадеждни? Дори с безмълвие Йовковите герои превръщат конюнктурния ни егоизъм в обикновено провинциално боричкане.

Днес Йовков е не просто важен, той хвърля спасителен пояс на националната ни душевност. В години на хаос, провалени надежди, разединение на нацията - тогава и сега - той избира мисията на душевен лечител. На обединител на нацията през положителното и красивото. Избира да говори за добрите черти на българина - не за противните и безнадеждните - за онова, което ни обединява и въобще осмисля съществуването на тази нация. Паралелът между неговото време и днес е потресаващ, остава ни просто да се опрем на него и да продължим напред. Въпросът е дали въобще искаме, защото днешният ден изнамери черната светлина - феномен, който иначе не съществува в природата.

Не по-ясен пример, твърде нужен днес, е личният живот на Йовков. Младши офицер, дребен чиновник, талант, който никога не е присядал край държавната трапеза, човек, живял в социални лишения, напуснал този свят рано и болезнено: това е накратко Йовков, ако посмеем да го мерим с идеала на днешния ни ден - потребителската кошница. На фона на хубавите сгради, с които се хвалим днес, но лишаваме от съдържание, родният дом на писателя е бедняшка колиба. Но там е роден човекът, живял десетилетия на ръба на социалното оцеляване, без да позволи нито един битовизъм да оскверни надеждите, идеалите и книгите му. За личния светски недоимък в творчеството на Йовков няма и намек. Няма и капка обвинение срещу "народа, родината, отговорните институции", че талантът му не е оценен и заплатен подобаващо.

В 1937 г. опелото на Йовков се превръща в манифестация. Всички бързат да подчертаят колко ненавременно си е отишъл, сякаш има навременна смърт. Оставеното от жеравненеца духовно наследство съдържа повече послания, отколкото повърхностният ни нов век може въобще да осмисли и възроди. По-късно Буковски ще каже по подобен случай: "Трагична не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си. (Е) Смъртта на повечето хора е една фалшификация - вече не е останало какво да умре". Остава да видим кой и доколко е дорасъл за избора на Йовков. Кога ще разберем, че личните несгоди са поправими, но националните водят до унищожение? Ако се посветим на своята житейска мисия в името на общото, националното - това няма непременно да оправи бита, но ще осмисли живота ни. Пътят до Илинойс е дълъг, Жеравна е под ръка. А и Йовков бърза работа няма.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай