Какво политическо наследство ни завеща 2015 г.? И кои ще са най-големите предизвикателства пред България, Европа и света през новата година? На старта й "Стандарт" ще ви предложи анализите на водещите политолози, социолози и икономисти. Днес ви предлагаме прогнозата на социолога от Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов.
Местан може да си докара 60 000 гласа с помощ от Анкара, но ще бъде отхвърлен от всички
От самото си създаване ДПС никога не се е изживявало като протурска партия, независимо, че основният им електорат са етническите турци. ДПС е съумявало да балансира между интересите на Турция, Русия и ЕС през цялото време. Друга характерна особеност на Движението е, че то е светска партия. Ахмед Доган много държеше на светското начало и ДПС да не може да бъде упрекнато в някаква зависимост от политическия ислям. Този сложен баланс се наруши, когато в Турция дойде на власт Реджеп Ердоган. Независимо от различните мимикрии, които Ердоган представяше пред света, неговата партия практически проповядва политически ислям. Това обстоятелство обтегна отношенията между ДПС и турските власти. Те започнаха да търсят друго свое представителство в България. Финансираха по някакъв начин партията на Касим Дал и Корман Исмаилов и видяха, че тяхната партия - НПСД, успя да събере около 30 хиляди гласа. Резултатът е далеч под 4-процентната бариера, но им даде възможност да бъдат все пак търсен коалиционен партньор.
В целия спор не бива да забравяме, че лидерът в ДПС винаги е бил един - Ахмед Доган. Това кой е председател на партията, е второстепенен въпрос. Причината за скандала са вътрешните противоречия, които доведоха и до ангажиране на чужда държава.
В последните години Лютви Местан със съгласието на Доган се опита да нормализира отношенията с турското правителство, демонстрира близост с президента Ердоган и премиера Давутоглу. В един момент обаче вероятно Местан реши, че може да използва тази подкрепа, за
да излезе от ролята на "сламен човек"
и да поеме реалното ръководство на партията. Нещо, което очевидно Доган нямаше никакво намерение да допуска. Декларацията на ДПС в парламента за сваления руски самолет беше поводът, а не причината, за този разрив. Да не забравяме, че тези, които единодушно гласуваха за изключването на Местан, също така единодушно бяха гласували декларацията, която бившият лидер на ДПС прочете в парламента.
Политическата позиция на Сокола е много повече в съответствие с националния интерес и много по-балансирана както спрямо нашите съседи, така и спрямо ЕС и Русия. Докато позицията на Местан беше силно дебалансирана. Оттук нататък Местан с помощта на Анкара, на някои местни структури и на шестимата негови депутати би могъл да повтори и дори да подобри постижението на Дал и Исмаилов. Неговата евентуална бъдеща партия обаче няма как да успее да събере повече от 50-60 хиляди гласа. Поради тази явна протурска ориентация Местан трудно ще намери съюзници, независимо от избирателите. Неговото политическо бъдеще не е особено розово, а ДПС няма да пострада съществено от неговото излизане. Дори движението да загуби някакви гласове, неговата сила не е във броя на депутатите им. Силата на ДПС е в това, че те се позиционират в центъра и могат да правят коалиции и вляво и вдясно. Другият важен фактор при тях е дали имиджът им е достатъчно изчистен, за да престанат да са нежелан партньор. И да бъдат ако не желан, то поне приемлив съюзник. С последните си действия те изчистват своя образ, тъй като Доган се представя за защитник на националните интереси.
Обвиненията към Местан в шпионаж са абсурдни, но
той направи политическа глупост
като тръгна да се крие в турското посолство.
Разривът няма по никакъв начин да се отрази на политическите процеси у нас. ДПС остава монолитна група с 30 депутати, към които могат да се присъединят и двамата изключени. Политиката на движението с нищо няма да се промени - те са опозиция, но в ключови моменти, когато съществуването на правителството е поставено под заплаха, те дават необходимото рамо. Най-значимият пример е подкрепата за плоския данък. Ако не беше ДПС, и през 2014, и през 2015 г. данъкът щеше да падне, което щеше да означава и падане на кабинета.
Ситуацията в ДПС няма да промени нещо, други фактори влияят върху политическия живот. Всички сме се вторачили в Реформаторския блок, но политическата шизофрения е обхванала и някои други политически сили. Половината парламентарни групи пребивават в умопомрачително състояние. РБ има група, в която 16 депутати подкрепят кабинета, а осем са в опозиция. Имат двама съпредседатели -
единият подкрепя, другият е в опозиция.
Извинявайте, но такова чудо няма никъде по света. Ако има промяна в отношението към правителството, нормално е групата да се раздели. Елементарният морал изисква тези, които са се отметнали от кабинета, да напуснат ПГ, но те не го правят. Това е поредната безпринципност.
В Патриотичния фронт 9 души категорично подкрепят правителството, а други девет - хората на Валери Симеонов, излязоха в опозиция след като гласуваха срещу новия правосъден министър. Това е директно бламиране на министър-председателя, който предложи Екатерина Захариева, едно чисто опозиционно действие.
АБВ, които не просто подкрепят кабинета, а дори имат вицепремиер, гласуваха срещу актуализацията на бюджета. Това също е опозиционно действие. И групата, която влезе покрай Бареков, също е разделена - 7 подкрепят Борисов, седем души са в опозиция. Правителството работи добре, премиерът се опитва да балансира между различните интереси. Борисов води умерена и дългосрочно отговаряща на националните интереси политика. Без крайности, без стряскащи изказвания. Неслучайно премиерът е толкова добре приет и от партньорите в Западна Европа.
Хаосът в парламента обаче е минал всякакви граници и политическият морал изисква
да се проведат предсрочни избори.
При един извънреден вот част от парламентарните групи ще отпаднат от Народното събрание - Атака, АБВ, ББЦ. РБ почти сигурно ще се разцепи, но трябва да се види в каква пропорция. За ДСБ че няма да мине 4-процентовата бариера - това е сигурно, но дали останалите партньори ще успеят да я прескочат предстои да се види. ПФ дали ще се явява заедно или поотделно също е загадка. Така че в следващия парламент ще присъстват не повече от 4-5 парламентарни групи. ГЕРБ без да увеличи броя на избирателите си ще увеличи чувствително броя на своите депутати. Борисов ще съумее да направи управляваща коалиция с един партньор, а не с 3-4, както е сега. Предсрочните избори са правилното решение, тъй като ще стане ясно кой управлява и кой е в опозиция. Нали разбирате, че в този раздробен парламент реформи няма как да се случат. Още при създаването на сегашния парламент, беше ясно, че шансът да се осъществят реформи е доста малък, но това раздробяване напълно нарушава принципите на парламентаризма. ГЕРБ вече има правителство на малцинството. Властта подкрепят 84 депутати от ГЕРБ, 15 - от РБ, 9 - от ПФ - общо 108. Това е твърдата подкрепа за кабинета, останалото са плаващи малцинства. Нормално би било най-късно заедно с президентските да се направят и парламентарни избори. Дори е най-добре, както предлага проф. Михаил Константинов, да се проведе вот за Велико Народно събрание, което да приключи най-накрая съдебната реформа. Видя се, че обикновен парламент може да прави само половинчати промени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
