През последните седмици има разгорещен обществен дебат по темата за Истанбулската конвеция. Направи се опит тя да бъде приета набързо. Вълненията щяха да бъдат много по-малко, ако бяха дадени подробни разяснения около този документ. Липсата на такива предизвика сформирането на няколко групи, които си отправят взаимни обвинения – в нетолерантност, в неразбиране и т.н.
Това, което мен като лекар ме смущава, е, че в конвенцията има много скрити подводни камъни. На хората не им е ясно защо трябва конвенцията да е наименована срещу насилието над жени, след като обект на такова нерядко са и мъже. Защо трябва да се говори за стереотипи, основани на пола без да се посочва кои са тези стереотипи.
Появиха се такива, които казват: българинът иска жена му да е гола, бременна и пред печката. Аз лично, като една реализирана жена, смея да твърдя, че никой никога не ми е оказвал влияние или не ме е дискриминирал за това, че съм жена. А професията ми съвсем не е от най-женските. Говори се много и за това, че мъжете биели жените – те не ги бият, защото са просто жени, а защото са техните съпруги. Това е патологията по нашите географски ширини –
разбирането, че можеш да си пребиеш жената
защото е направила или не е направила нещо. Не беше обяснено също така какво следва след приемането на конвенцията и какво ще се промени, така че да намалеят случаите на насилие над жени. Кои текстове в нормативните документи, които регламентират борбата с домашното насилие, ще се променят и защо не работят. Не стана ясно по какъв механизъм ратификацията на Истанбулската конвенция ще намали и предотврати случаи като този в Троян от вчера. Как това ще промени манталитета на българина да проумее, че не само че жените не се бият, ами собствените жени не се бият, защото са сготвили лоша боб чорба. Това в много голяма степен е въпрос и на манталитет.
Много голяма тема е защо народопсихологията ни е такава, защо позволяваме и търпим насилието. Много е важно жените, които са насилвани, да са наясно, че когато търпят насилието вкъщи, те възпитават бъдещи насилници. Детето, което гледа насилие, също ще стане насилник. То се научава, че това е начинът. Затова е много важно патологичните връзки, в които има насилие, да бъдат прекратявани бързо. Аз лично винаги казвам на такива жени: Бягайте, спасявайте се, защото спасявате вашите деца. Формулировката: „Останах с него заради децата" означава бягство от проблема, означава страх.
На тези жени трябва да се помага
и те трябва да бъдат активно насърчавани да напуснат средата на насилието. Казано е: мъж, който веднъж бие, бие за цял живот. Обикновено това са хора с много тежки комплекси, които не ги осъзнават като дефект. Те не могат да бъдат превъзпитавани, за тях са нужни рестриктивни мерки. Когато една агресивна личност не е научена, че има правила и те трябва да се спазват, се проявява агресията. Насилниците са агресивни хора. Но има много жени, които със своето истерично и скандалджийско поведение, възпитават децата си в насилие. Много жени, които са разведени или са в развод, упражняват насилие над децата като ги настройват срещу бащите им. Тези деца също стават насилници. Коя конвенция ще ни опази и от това? Вярно е също така, че много от жените, които са обект на насилие, имат нужда от огромна помощ чисто физически да се спасят, да има къде да се подслонят.
Много патологични връзки продължават, защото жените няма къде да отидат и да си устроят живота наново. За да се помогне на такива жени, трябва
да има няколко паралелни процеса
Първо, трябва да има действащи закони, които да регламентират какво се случва с човека, който упражнява насилие и това да се случва бързо. Второ, трябва да има широка мрежа от центрове и институции, които да оказват помощ в дългосрочен план на тези жени – и психологическа и физическа. Нужно е много работа с жертвата на насилие, за да осъзнае тя, че е жертва и да потърси помощ и след това да устои на желанието да се върне при насилника. Трето, имаме огромна работа да вършим поотделно и като общество за възпитанието на децата. Насилието и агресията се коренят в семейството, нещата започват там. Децата трябва да знаят, че не е нормално да биеш ближния си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
