Доган не допусна ДПС да стане турски пластилин

Доган не допусна ДПС да стане турски пластилин | StandartNews.com

ДПС до голяма степен е създание на Ахмед Доган. От самото начало посоката, която зададе той, бе партията да е в максимална степен независима от турската политика.

Неслучайно насочи движението към европейска посока, опита се да види ДПС интегрирана в европейското политическо пространство, стана член на либералното европейско семейство. Целта бе да се превърне ДПС в българска политическа сила, независима от конюнктурата на взаимоотношенията между България и Турция, както и от външната политика на Анкара.

Очевидно Доган е почувствал в последните месеци, че Лютви Местан и ръководството в прекалено голяма степен се обвързват с политиката на Ердоган, а това поставя партията в неблагоприятна вътрешнополитическа позиция. Едно ДПС, зависимо от Турция и по-специално от Ердоган, винаги може да бъде нежелано от българските политически сили, винаги може да се приема като пета колона на Турция.

Освен това едно ДПС, зависимо от Турция, до голяма степен би се еманципирало от тази линия на Доган. ДПС, зависимо от Ердоган, не означава ДПС, независимо от Доган. И в този контекст можем да разглеждаме и речта на почетния председател на партията и случилите се събития след нея.

Оттук нататък ще следим как ще се развият процесите, но ми се иска да вярвам, че ДПС ще остане независима формация от ердогановската политика и ще си остане българска политическа партия.

Друг е въпросът, че речта на Доган е сериозен външнополитически анализ, държавническа реч. До голяма степен аз споделям предупрежденията, които откриваме в нея. Целият български политически елит трябва да се замисли и да формулира адекватна линия на поведение в този безспорно сложен свят. Държавнически речи в България отдавна не сме чували.

Речта на почетния председател на ДПС безспорно е задълбочена диагноза на процесите в света. Много бих искал да чуя отговорите на претендиращите, че са държавници български политици.

Трайно избраната линия на зависимост от политиката на Ердоган и слабото представяне на местните избори явно са наклонили везните и Доган реши да освободи Местан като председател, да го изключи от парламентарната група и от партията. Безспорно резултатите на ДПС на местните избори бяха далеч под обичайното равнище на представяне на тази партия и това нямаше как да не даде отражение върху събитията. А за капак на всичко дойде и прословутото изявление от парламентарната трибуна след свалянето на руския самолет в Сирия. Този ход с декларацията беше политически неадекватен.

Нямаше никаква необходимост - нито вътрешнополитическа, нито геополитическа, Местан да си позволи такова изявление. Няма как да бъде прочетено по друг начин, освен като верноподаническо темане пред Ердоган, колкото и да го замазва с евроатлантическа солидарност.

Фактът, че това си позволи лидер на парламентарно представена сила, може да се определи като тежък гаф, заплашващ бъдещето на ДПС. А за тези неща се плаща. Навярно Доган знае още много неща, които ние не знаем, за да отстрани Местан.

Ако Ахмед Доган милее за ДПС, а няма как да е обратното, защото е негов продукт, партията не трябва да става пластилин в ръцете на турската външна политика. Всичко останало означава да няма ДПС в досегашния му вид. В партията има много личности, които имат качества да бъдат лидери в парадигмата на Доган. Съмнявам се, че той ще се върне като активен политик, на него това не му е нужно.

А във връзка с твърденията, че ДПС би могло да се разцепи, според мен това е невъзможно, защото партията все още е под контрола на Доган. Възможно е Местан да пробва да създаде друга формация - нещо като дубъл на партията на Корман Исмаилов и Касим Дал.

Но едва ли една нова фракция би имала по-голяма тежест от тази на Касим Дал. Разцепление в ДПС няма да има, а ще сме свидетели на някакво люспене.

Появиха се информации, че е имало дипломатически натиск върху Борисов да се намеси във вътрешнопартийния скандал в ДПС, ако това действително е вярно, то премиерът е постъпил правилно, като не е отвърнал на този натиск.
Турция в сегашния режим е опасен партньор и за ЕС, и за НАТО, и за България. Печелившата стратегия на България е минимум послушание по отношение на Анкара и никакъв слугинаж и заигравания с непрогнозируемия режим на Ердоган. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай