Гл.ас.д-р Чавдар Стоянов, юрист
През последните няколко години често в публичното пространство се лансира идеята за приемане на нова конституция. Предложенията бяха обосновани с нуждата от неотложна реформа в правораздавателната система, нови изборни правила, отразяващи очакванията на гражданите и съвременните обществени нужди, и не на последно място - нов конституционен модел на управление. Тези проекти се представят и прокламират от широк кръг субекти - добре познати и новоучредени политически партии, стари и нови лица, неправителствени и граждански организации, юристи и др., но за мен те си остават цялостно необосновани, недоказано значими, а някои от тях откровено граничат с абсурда.
За съжаление зад привидно добрите намерения, уж провокирани от съвсем естественото желание на гражданите за промяна на изхабеното статукво на прехода, прозират користни политически интереси, обвързани с чисто икономически цели. В тази връзка идеята за приемане на изцяло нова конституция чрез свикване на ВНС може да се окаже необоснован и прибързан ход, който да вкара българското общество в капана на остра политическа и институционална криза, в името на постигане на конюнктурни партийни интереси.
В никакъв случай не намирам, че сегашната политическа и икономическа ситуация е благоприятна за разпускане на действащия парламент и свикване на избори за ВНС. Нещо повече - към днешна дата действащата конституция е достатъчно ефективна, изпитана като резултатност многократно в условията на остри обществени кризи и сривове. Модерно е всички проблеми да се обясняват с "лошата" конституция, но е неефективно и вредно за държавността. Конституцията се променя, когато настъпи коренна промяна в съществуващите обществени отношения, видно е, че моментът за радикална конституционна реформа все още не е назрял.
В навечерието на изборите за Европейски парламент е необходим разгърнат дебат за политики, а не ревизия на конституционния модел. Фалирали политици нямат моралното право да ни призовават към задължително гласуване (каквото конституцията не позволява) или към въвеждане на изчистен вариант на мажоритарна система, която ще "изкриви" до неузнаваемост политическото представителство и ще реанимира в краен вариант двуполюсното противопоставяне.
На последно място - промени в глава IX на конституцията не трябва да се допускат. Държавното устройство и управление следва да се запази. Парламентарната демокрация и нейното трайно отстояване са голямото постижение на българския преход, довели до мирния му характер. Твърде наивни са разсъжденията, навярно продиктувани от носталгия по предишния режим, че ако един човек държи властта, то отговорността за носене на решенията ще се поема от него и така ще се преборим с редицата натрупани проблеми в целия държавен апарат.
Президентският режим е чужд не само на България, но и на целия европейски континент. В Европа доминират парламентарните режими, а едно рязко излизане от така уредената система ще създаде редица проблеми, за които в момента не си даваме сметка. Съвсем отделна тема е, че политическите сили в страната сами се поставиха в статичност, изтъркаха се посланията им, разочароваха избирателите. Редица личностни конфликти, породени от защитата на икономически интереси, доведоха до затлачване на волята за промяна и оптимизация на демократичния процес в самите партии. Ето защо е необходима "свежа кръв" в политическия елит, а не експерименти с непознати за нашите географски ширини форми на управление, нова конституция и рушене на държавността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
