Огласената при визитата на Ангела Меркел в София идея за среща ЕС-Турция във Варна напролет не е изненада. За нея се чу още преди старта на БГ председателството по време на срещата на четиримата балкански лидери в морската ни столица. Тогава Бойко Борисов и Алексис Ципрас се бяха договорили да предложат на своите европейски колеги среща на високо равнище - Европейски съюз - Турция. Нещо, което наистина изглеждаше много иновативно по отношение на държава, която в момента председателства Съвета на ЕС. Очевидно е, че София и Атина имат желание да динамизират диалога с Анкара. Най-вече заради това, че двете страни са най-пряко зависими от прилагането на споразумението за бежанците с Турция. Вследствие на сондажите, които бяха направени, особено с госпожа Меркел, тази среща на практика беше подменена с буферна.
Ще има среща на високо равнище, само че не с европейските лидери, а с ръководителите на структурите на ЕС, в частност с Доналд Туск и Антонио Таяни. Не чух името на Жан-Клод Юнкер, който очевидно от тримата големи в ЕС е най-резервиран по отношение на Турция и специално спрямо Ердоган. Нека да припомним, че миналата година беше гласувана резолюция в Европейския парламент, която приканваше
Еврокомисията директно да прекъсне преговорите с Турция
Така че, няма как изведнъж всичко да бъде забравено дори при доброто желание на София да влезе в ролята на мотор за подобряването на взаимоотношенията. В същото време за Бойко Борисов често се казва, че той може да бъде посредник между Анкара и Берлин. И това е добра акция на българския премиер и нашата дипломация. Тук обаче си мисля, че малко надскачаме себе си. България просто няма такъв потенциал и тежест.
Ако погледнем в други регионални конфликти, ще видим, че обикновено голяма държава е тази, която като посредник респектира страните, които се намират в конфликт. България в момента наистина увеличи своята тежест поемайки председателството на Съвета на ЕС, но това е само за 6 месеца. Все пак за първи път в София ние видяхме да пристигат толкова значими политици и държавници в толкова кратко време. Всичко това показва, че ние трябва да се възползваме от нашето членство в ЕС, включително и с отношенията ни с един съсед като Ердоган.
Той отново влезе във фокуса на новините с операцията "Маслинена клонка" на турската армия срещу сирийския анклав Африн. На практика ние наблюдаваме нещо, което видяхме преди около година и половина. Тогава
имаше една задкулисна договорка между Анкара и Москва
за турската операция "Щитът на Ефрат" срещу кюрдите и джихадистите в Северна Сирия. Две много важни стъпки за двете страни по отношение на институционализиране на зоните за влияние в Сирия. Впоследствие ние видяхме на срещата Астана как Русия, Турция и Иран станаха гаранти за зоните за деескалация.
Африн е най-западният кюрдски кантон, който е най-близко до него Идлиб. Една провинция, която е под контрола на бунтовниците, които се радват на подкрепата на на Анкара. Сега виждаме, че турската авиация бомбардира Африн и околностите на града без намесата на руските самолети и ПВО. Очевидно, че става въпрос за договорка за разпределение на територии. В момента излезе информация, че кюрдите в Африн водят тайни преговори с правителството в Дамаск за навлизане на сирийски правителствени войски в анклава.
В случай, че се стигне до договорка, ще се стигне на практика до сирийско-турска война, което преобръща нещата на 180 градуса. Това е нова ситуация, в която Турция много трудно ще се справи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
