Българите трудно се радваме. Най-бедните сме в Европа, най-нещастни сме и винаги се чувстваме прецакани. Но пък сме силни в мразенето. На свои и чужди, особено на свои. Затова има и поговорка за българския казан в ада, който няма нужда от надзор. Затова е толкова трудно да накараш целокупния български народ да ликува. Ей, така, чистосърдечно, без никакъв келепир на хоризонта. Както беше в славното лято на 1994 г., когато разпасаната Пенева чета като на майтап опука колоси като Аржентина и Германия, за да стане четвърта футболна сила в света.
Мислех си, че това "пиянство на един народ" (по дядо Вазов) няма да се повтори. В неделя вечер обаче чудото стана. На 17 ноември 1993 година Господ беше българин и сложи топката на крака на Емо Костадинов, който нокаутира Франция на "Парк де пренс" в последната минута. На 19 ноември 2017 година Господ беше с Гришо, когато трябваше да прекърши чак с петия мачбол играещия като навита пружина Гофен. Белгиецът беше взел за броени дни скалповете на великаните Надал и Федерер и жадуваше да вземе реванш от българина. Не стана, Димитров показа повече класа, по-здрави нерви и дух. И направи щастливи поне милион българи, които бяха пред телевизорите. За тези сънародници в лондонската зала "О2 Арена" пък
това сигурно ще бъде най-сладкият спомен за цял живот
В битката на най-добрите в най-аристократичната игра, в сърцето на великата Британия, овации като шампион приема един младеж от Хасково.
Представям си как нашите гурбетчии на Острова утре ще обясняват на колеги и познати, че този магьосник на корта си е наше момче. От Хасково, дето уж само кауни се раждат, ама наизвадиха юнак за чудо и приказ. Всъщност победата на Гришо не е сензация, той вече няколко години крачи към клуба на най-добрите в тениса. Според мнозина разбирачи българинът дори вече трябваше да има зад гърба си спечелен поне един турнир от Големия шлем.
Изумителното в неделя вечер беше всеобщата радост от успеха му, шепата хейтъри и Волгин не ги слагам в сметката. Нямаше
завистливо цъкане как с 5 мача Димитров е изкарал 2 милиона и половина долара
Не се обаждаха и обидените патриоти, за да припомнят как Гришо не е дошъл да играе за България за купа "Дейвис" и е отсвирил турнира в София през 2016 г. Даже специалисти по тънката част не пускаха майтапи как "оная кака шаврантия Никол" ще му изсмуче парите и силичките.
Вместо това- дива радост и ликуване във Фейсбук, много наздравици в кръчмите за "нашето момче" и крясъци от терасите в полунощ "Велик си, Гришо !". И едно главозамайващо сладко усещане, че като българин си станал част от нещо велико, красиво и победно. Като тениса на Гришо, не просто техничен, а понякога брилянтен, дори извънземен. Редуван и с детински грешки, все пак Димитров не е швейцарска машина, а българин.
Но пък каква радост след голямата драма в зала "О2 Арена". Младежът от Брюксел реве, Борис Бекер, който в тениса е нещо повече от Меркел в политиката, ти носи купата на ръце, а в британският "X Factor", скандира името ти !
Затова "Гардиън" е прав: "Шапки долу пред шампиона !". Велик си, Гришо!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
