Черен PR за британска употреба

Атаките срещу българите станаха задължителни за политиците на Острова

Черен PR за британска употреба | StandartNews.com

България не за първи път става обект на черен PR от страна на Острова. При това аз бих разграничила поне три вида залози - вътрешнополитически, външнополитически и демографски. Вътрешнополитическият е свързан с правителството на Камерън и специално на партията му. Антиемигранският дискурс активизира консервативния демократ и закрепва един крайно десен електорат, който в момента трябва повече да се обгрижва, защото той се колебае дали да не се обърне по-надясно. Вторият залог е европейски - знаем доста острата игра на Камерън с ЕС, която той води не само по време на срещите на европейските лидери, а непрестанно. Непрекъснато произвежда отрицателни аргументи за влиянието на Европа върху икономическото и политическо "здраве" на Великобритания, и търси слабости, една от които е свободното движение на хора. Третият аргумент е по-специфичен, по-малко познат у нас, но британският избирател е много чувствителен именно към него. Това е демографският аргумент. Великобритания е една от най-населените страни в ЕС. Тя е остров и няма как да се разраства, затова вече започва да се стреми да не расте прекалено бързо. При нейното население от 63 млн. души демографи и политици пресмятат, че мигрантите, които влизат там, са между 200 и 250 000 души годишно. Това е в пъти повече от миграцията, която би била сравнително поносима - 40 000.

С аргументите срещу емигрантите Камерън иска и много ясно да се отграничи от лейбъристите, обвинявайки тяхното правителство, че именно то е допуснало толкова мощно да навлязат емигранти от Източна Европа. Не става дума само за българи и румънци, които в момента са "на амбразурата" и са основният обект на този цчерен PR. Така че на всички фронтове, които Камерън е отворил - и спрямо лейбъристите, и спрямо по-десните опоненти, и спрямо европейските си партньори, той опитва да  покаже, че ЕС не върви и не върви в едно от основните си измерения - свободното движение на работната сила. А обикновеният британец, независимо от своите политически убеждения, е чувствителен към демографския ръст и към необходимостта от контрол на този ръст.

Найджъл Фарадж също се включва в това съревнование кой ще може да вземе по-големи политически дивиденти от емиграционната тема. Всъщност на запад политическите сили се структурират в немалка степен на базата на антиемигрантския дискурс. Великобритания не е изключение. Антиемигрантски дискурси, произвеждани от влиятелни партии, имаме в повечето западноевропейски страни. Така че май трябва да свикваме с тези реалности. Една от съществените разлики е, че у нас крайно десните партии са анти малцинствата, а не анти емигрантите. Но на запад това е електоралното поле, където те се разполагат.

Ако не покриват емигрантите с черни краски, ще си загубят електората. Затова не се произвеждат разумни и рационални дискурси. Защото, когато говорят как при тях социалните помощи са 10 пъти повече от минималната заплата у нас и съответно това ще предизвика огромния поток от емигранти, това не описва реалностите. Защото животът в Лондон е повече от 10 пъти по-скъп, отколкото в България. И има сравнително малко наши емигранти, които могат да си позволят да отидат да живеят и работят в този толкова скъп град, за да могат въобще да претендират за техните социални помощи. На този силно популистки дискурс трябва да се отговаря с конкретни факти.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Рени
Коментирай