Брюксел предложи хаос, а не обща политика за бежанците
"Това не ми е районът. Ще кажа на колежката!" Кой ли не се е вбесявал от чиновническото обяснение на сервитьор, който очевидно не е стигнал до заключението, че заведението е едно цяло, а от благоденствието му зависи това на работещите в него. За съжаление на такова поведение, само че на политици, ставаме свидетели в последно време, когато хиляди хора търсят убежище в Европейския съюз. Единен европейски подход няма, макар че става дума за общ европейски проблем. Облечените във власт, които трябва да се справят със ситуацията, пък се държат по-скоро като чиновници, които нямат търпение да си тръгнат от работа с мисълта, че на следващия ден проблемът ще се реши от само себе си. Никой не иска бежанци в своя район и съответно действа неадекватно, мислейки вероятно, че пожарът в едната от стаите няма да засегне останалите помещения в дома му.
Едни отварят широко вратите си, други пък ги преграждат с бодлива тел
По всичко личи, че чиновническият подход не е успешният.
Напъна се планината и роди мишка. Така накратко и зрелищно може да се обобщи всеки европейски опит за овладяване на наплива от бежанци. За съжаление бюрокрацията се поставя на по-предно място от нуждите на хора, намиращи в отчайващи условия. Свикват се срещи на високо равнище, водят се преговори, правят се предложения. В крайна сметка всяка страна членка решава сама как ще действа, което води до някакви полумерки и никакъв ефект.
Ако кризата в Гърция не успя да вземе главата на Евросъюза, то съвсем не е ясно дали бежанците няма да свършат тази работа.
В последните 10 години ЕС е неспособен да мисли и реагира политически. Не му се удава и общата политика, особено в кризисни ситуации. "Европа си казва: "Аха, ще го решим с технически средства", които за тях са счетоводни. Няма капацитет за политическа реакция, което е много опасно. Политическа реакция означава ЕС да си спомни, че е политическа общност и да кажат: "Идват еди-колко си хора, ние с тях ще правим това. Първо, обаче, ще спрем войната", каза неотдавна политологът Евгений Дайнов.
Има и друг проблем, който се свежда до това, че в голяма част от случаите бежанската вълна
се възприема като напаст, а не като трагедия
Случващото се изисква големи усилия и разбиране от хората с градски живот, в който можеш да изпиеш едно кафе, когато ти е кеф, да си изтеглиш пари от банката в случай на нужда, а в края на деня да се завърнеш в уютния си апартамент. За мнозина очевидно е трудно да си представят какво означава да загубиш всичко, да си в постоянен страх за собствения си живот и този на децата си, да видиш живота си разрушен в руините на къщата си. Не могат и да разберат в какво отчаяние в каква безнадеждност се намират голяма група от хора, към която обществото трябва да носи отговорност.
Преди малко повече от седмица, когато гледах как бежанците внасят нелегално мъката си от Сърбия в Унгария, бях убеден, че всеки свидетел на подобна трагедия би дал всичко от себе си за решението на кризата. "Ако европейските политици прекарат дори половин час на това място, мисля, че ще бъдат по-експедитивни в намирането на решение на бежанския проблем, написах тогава в репортажа си "Мъката, в която се давиш". Не че емоцията трябва да е водеща до решенията, но поне може да предизвика някаква воля за вземането им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
