Андрей Георгиев, ФБК "Логос" ТМ
Публикуваният в сряда проектобюджет за 2014 г. не донесе много изненади. В него явно проличава въздържаният подход на правителството. Заложеният растеж е леко оптимистичен, а бюджетите на отделните министерства са минимално изменени, от което личи последователност в провежданата политика, но и липса на ясни реформи.
Бавни и мъчителни промени обещава новият бюджет. Заложената инфлация е 1,8%, което е идеално от теоретична гледна точка, но предвидената безработица остава висока - 12,6%. Що се отнася до икономическия растеж, отново се очаква той да дойде отвън чрез чужди инвестиции и увеличение на износа. Това разбира се зависи от глобалната икономическа конюнктура, която в момента е по-скоро добра. Възстановяването на световната и по-специално на европейската икономика, подтикнато от стимулиращата парична политика на централните банки, би трябвало да даде отражение и в България. В този смисъл предвиденият ръст от 1,8% е изпълним, но само в най-добрия случай. И отново липсва гъвкавост при неблагоприятно развитие. Създаването на нова публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" с бюджет 500 млн. лева звучи добре на теория, но все още се очаква приемането на конкретен механизъм за отсяване на проектите на министерствата и общините, които ще кандидатстват по програмата. Очакваният положителен ефект от тази бюджетна иновация е, че парите за инвестиции ще бъдат концентрирани на едно място, а не разхвърляни по министерства, което евентуално ще увеличи контрола и ефективността им.
Бюджетният дефицит остава в приемливи рамки, а увеличаването на държавния дълг ще трябва да покрие стари плащания. Все пак България ще остане една от страните с най-нисък държавен дълг в ЕС, но трябва да се отбележи и негативната тенденция на навлизане в спирала на хронични дефицити и увеличаване на дълга. Основният проблем на бюджета ще бъде реализирането на държавните приходи, чието неизпълнение наложи актуализация през тази година. Песимизъм носи и влошаването на събираемостта на приходите в хазната в първите месеци на правителството.
В разходната част се забелязват скромни корекции, които се изразяват основно в редукция на бюджетите на различните ведомства. От една страна, това цели икономии, а от друга, трябва да предпостави намаляването на административната машина, която е сред най-големите в ЕС. Липсва обаче ясна стратегия за повишаване на ефективността, а по-скоро ще има умерени съкращения на разходите.
Липсата на конкретни политики и реформи се забелязва и при управлението на държавните предприятия. Моделът, на който се базира намалението на цената на електроенергията с 5%, се оказа грешен, тъй като заложените приходи от продажбата на квоти са прекалено оптимистични. Към НЕК, която е длъжна да изкупува енергията от ВЕИ, ще достигнат едва 126 млн. лв., вместо необходимите 498 млн. лв., което ще направи дупката в цената на тока трудна за запълване. Видно от новия бюджет е, че правителството признава грешната прогноза в модела.
Повишаването на социалните разходи е в унисон с предизборните обещания, но няма да е достатъчно, за да подобри положението на най-бедните групи. Връщането на швейцарското правило ще доведе до увеличение на пенсиите с 3% от 1 юли.
Това, заедно с вдигането на тавана на пенсиите на 840 лв. и спирането на увеличаването на пенсионната възраст, ще направят пенсионните плащания още по-голяма тежест за бюджета и икономиката. Правителството очевидно се страхува да прави реформи в тази област и ще замете проблема под килима, което обаче не може да продължава дълго. Запазва се тенденцията от предходните години за увеличаване дела на социалните разходи, като явно не е научен урокът, че повече социални разходи не носят повече благоденствие и спокойствие в обществото. Изливането на повече пари към определени социални групи може и да осигури прилични изборни резултати през май, но няма да донесе политическо спокойствие на управляващите, тъй като протестиращите изискват коренни промени в управлението на страната и те най-малко са в разпределението на бюджета.
Като цяло в проекта няма радикални изменения. Фискалната политика следва тази на предишното правителство, което също се въздържаше от агресивни бюджетни мерки. Заложената цел за устойчив икономически растеж ще остане по-скоро пожелание, отколкото изпълнена със съдържание визия как да се постигне това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
