Парламентът се напълни с майстори на протеста, от които Борисов трябва да сглоби кабинет
Руслан Йорданов
Да забъркаш хоросан от барут, сяра и други подръчни взривни вещества. Горе-долу така изглежда задачата пред Бойко Борисов за сформиране на правителство с оглед наличния материал в новото Народно събрание. "Разкъсан парламент с партии, които са повече митингови, отколкото за работа. Събрали са се гласовити хора, които могат да псуват и да плюят, но не са готови за законодателна дейност". Тази характеристика принадлежи на Татяна Дончева и според експерти е твърде ласкава за нейния стил.
Първият парламент с осем фракции и общо петдесетина партии застъпва на пост, докато България продължава да затъва в най-тежката икономическа, политическа и социална криза за целия преход. За последните две години протестните вълни катурнаха две управления, а
причините за недоволство и вълнения не спират да се множат
Букмейкърите и врачките още не са си казали тежката дума, но от списъка с депутатите наистина става ясно, че парламентът ще съдържа взривоопасна смес от свадливи характери, противоположни доктрини и геополитически оси.
В законодателния храм ще свещенодействат три ярки протестни партии. Най-старшата от тях е "Атака" и Волен Сидеров съвсем наскоро демонстрира как с бърз театрален щурм срещу сградата на ДКЕВР заради странното 10-процентно увеличение на цената на тока може да привлече десетки хиляди гласове. "Атака" действа разрушително, дори когато има най-добри намерения да крепи властта. През последната година от националистите зависеше и мнозинството и кворумът, а в резултат имахме перманентно разтурващ се парламент, който достигна точката на пълната несъстоятелност и взриви управляващата коалиция отвътре.
Патриотичният фронт влезе на бял кон в парламента след петгодишни системни усилия на родения от тв СКАТ - Национален фронт за спасение на България и ВМРО.
Фронтът на Валери Симеонов и воеводите отдавна имат склонност към уличното изнасяне на народния гняв, при това в цялата страна.
"България без цензура" също натрупа солиден стаж в митинговата демокрация за краткото си съществуване. Сигурно и самият Николай Бареков вече не помни по колко поводи и в кои градове са протестирали напоследък.
Със забележителен боен опит на жълтите павета се сдоби и Реформаторският блок през последната година. Старите седесари възкръснаха по площадите рамо до рамо със следващите поколения и част от ранобудната студентска младеж. Дясната коалиция спечели 290 хиляди гласа и си върна загубени позиции в София и в големите градове.
В същото време въпреки покаянието на Радан Кънев за ултиматума към Бойко Борисов, нищо чудно скоро едни членове на РБ да работят като министри, а
техните съпартийци да им скачат под прозорците
и да им викат "Оставка".
Не бива да се забравя и получилата жълт картон от избирателя БСП, която, изглежда, ще го играе отново опозиция на правителството на ГЕРБ. Социалистите едва ли ще изпуснат да оглавят каузите, които биха ги върнали в мача.
На фона на останалите АБВ изглежда най-улегналата и кротка, направо консервативна формация, която не разчита на улични бунтове и не призовава нонстоп към деструктивни прояви. Големият въпрос сега е как от тази взривоопасна смес може да се сглоби стабилно управление.
Раздадените от гласоподавателя карти са изключително неудобни дори за опитен картоиграч като Борисов, който трябва да влезе в ролята на алхимик, търсейки вълшебната рецепта.
Дори да се приеме, че комбинацията ГЕРБ, Реформатори и Патриотичен фронт е задължителна и въпрос на време е да се сформира, рисковете остават. Ако не стане чудо, което да преобрази площадните кресльовци в загрижени и отговорни политици, разрушителните тенденции неминуемо ще вземат връх в идващото Народно събрание. Освен това съвсем скоро ще започне предизборната загрявка за местния вот догодина, съпроводена с караници и провокации.
Най-вероятните управляващи - ГЕРБ и РБ, са се улисали в проблемите по възстановяване на държавността, утопичната реформа на съдебната власт и справяне с тежките дефицити в енергетика и бюджета. Извън вниманието им обаче остава както набиращата скорост лавина от недоволство около затворената КТБ, така и цялостната социална картина, която е изключително тежка и продължава бързо да се влошава. Зловещият лайтмотив от 2013 г.:"Гладът е по-силен от тока", е на път да се завърни с нови отчаяни бунтове, ако държавата не вземе решителни мерки. Другия петък на протест излизат миньорите в Мадан, тютюнджиите също тръпнат дали няма да се повтори миналогодишният рекет от страна на прекупвачите и са в готовност за блокади на шосета. България е малка и митинги дебнат отвсякъде.
Затова и управляващи, и опозиция, трябва да си дават сметка, че срутването на 43-тото Народно събрание води директно към срив изобщо на парламентарния модел на управление, което ще има далеч по-съдбоносни последици, отколкото можем сега да си представим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
